Храмът на Богинята майка Кибела в Балчик е сред сензационните археологически находки за България с абсурдна съдба. Според археолозите – това е единствената подобна открита обществена сграда в източната част на Балканския полуостров и може да бъде паметник от световно значение. 12 години след откриването му обаче светилището тъне в разруха, а държавата не предприема стъпки за възстановяването и социализацията му. Точно обратното – състоянието на храма с днешна дата води до опасност от заличаване на самия обект, както и до потенциален риск за съседни сгради.
Находките от храма след консервацията са изложени в Регионалния исторически музей в Балчик, но самият обект влиза в омагьосания кръг на формулата: „публична държавна собственост в частен имот“. За ситуацията със светилището на Богинята майка в Балчик разказва директорът на Историческия музей в Балчик Радостина Енчева.
Тя припомня, че Балчик е град от своето създаване преди 2600 години. Първото му име е Круни или Круной, което означава извори. Дървена статуя на бог Дионис е изхвърлена на брега на морето, след което градът се преименува на Дионисополис – в чест на бога на виното и на веселието. „В Историческия музей в Балчик могат да се видят изключителни находки от различни периоди – от праисторията, неолита, 12-14 век. Винаги се подготвяме за туристите и през зимния период правим различни неща за жителите на Балчик. През лятото градът оживява с пленери, изложби, литературни четения, фестивали”, добавя тя.
Според Радостина Енчева, Храмът на Кибела 12 години след откриването си тъне в разруха. Тя припомня, че той бе открит съвсем случайно през 2007 г. при строежа на хотел.
„Стана ясно, че е храм на Богинята майка – понтийската майка на боговете. Култ, който е привнесен от Мала Азия през Черно море. Това е най-добре запазеният храм на Богинята майка с изключително много движими паметници на културата – над 20 скулптурни изображения, над 20 епиграфски паметници”, обясни Енчева.
“Храмът е съществувал над 700 години – от 3 в. пр. Хр. до 4 в- след Хр. „В един момент е бил опожарен. Затрупва го вълната, която предизвиква свлачище и земетресение в Балчик, описано от Теофан Изповедник. С това затрупване природата е съхранила този храм. Приела съм храма като свое дете, защото вече 12 години, съжалявам, че нямам възможност постоянно да го правя, но от време на време влизам и почиствам храма. Ако аз не го правя, той нямаше въобще да може да се открие”, добавя Енчева.
Всички находки от храма са реставрирани и консервирани, за което е платила община Балчик. Единственото, което държавата направи, е един временен навес от 2010 г., посочва тя.
„Съжалявам много, но държавата не успя да задвижи държавната машина да се направи така, че храмът на Кибела да бъде отчужден или да се плати на собственика, макар сега да е нов. Би трябвало да има отново разговори с тях. Проблемът е, че храмът на Кибела е държавен, намиращ се в частен имот. Поради тази причина, община Балчик не може нищо да направи. Това е омагьосан кръг. За тези 12 години са нанесени такива щети, че безвъзвратно са разрушени подиумът в северната част, а самият камък се обрушва. Когато го открихме беше запазен, сякаш сега е строен. В момента е в много лошо състояние, природата го руши”, разказва директорът на музея.
Обясни, че има идея храмът да е преместен на север, за да може да се показва по-добре. Според мен, ако ще бъде местен, по-добре е да е на общински терен и на съвременно ниво, а не в тази дупка, която е на ниво с 3 метра по-ниско. „Ако се премести на съвременен терен, ще се види храмът в целия му облик, ще може да се обикаля. Ще могат всички находки да се върнат в храма. Тези скулптури са дарявани от хората, които са отивали да се молят в храма”, разказва Енчева.
Добавя, че преди 4 години община Балчик кандидатства по проект по регионално развитие за Мелницата, Текето в Оброчище и т.н. Общината искаше да включи и храма на Кибела. Но е нямало начин, тъй като той е държавна собственост в частен имот. “Ако тази собственост бъде на общински терен и се предостави от държавата за стопанисване от общината, ще може да се кандидатства с европейски проект да бъде възстановен”, смята Радостина Енчева.
„За България това е единственият храм на Кибела, който е открит с интериора си. Произведение на изкуството е. Той може да бъде паметник на културата не само от национално, но и от световно значение”, подчертава Енчева.
