Тогава, когато имате свободно време, когато искате да избягате от ежедневието, когато желаете да научите повече за историческите забележителности, или просто да се насладите на незабравими гледки и природа – ето 10 забележителни кътчета в област Добрич, които да посетите:
1. Природен резерват „Балтата“
Близостта на резерват „Балтата“ до курорта Албена предлага уникални възможности за почивка и туризъм. Резерватът се простира на площ от 203 хектара по долината на река Батовска. Горите на резервата са съставени от чисти ясенови и смесени насаждения. Средната възраст на горите е над 60 години. В района има над 260 вида висши растения, като 28 вида от тях са защитени. Срещат се дървесни видове като бяла топола, полски клен, черна елша и др. От тревните видове преобладават див зюмбюл, очиболец, медицинска ружа, блатно кокиче и др. На територията на Балтата живеят 36 вида бозайници, 15 вида земноводни и 16 вида риби. Над 180 вида са птиците, установени в района, сред които ръждива чапла, зеленоглава патица, сив жерав черния и белия щъркел, кресливия орел, кълвачите и др. Сред 16-е вида риби има четири, включени в червената книга на България с категория „Защитени видове“. Това са видовете бодливка, атерината, обикновеният щипок и шарана. От останалите видове риби най-висока численост има бабуката.
2. Природен резерват Болата
Заливът Болата се намира от северната страна на нос Калиакра. От 2013 г. това приказно място на каварненското крайбрежие е пълноправен член в клуба на „Най-красивите заливи на света“. Това не е само плаж, а единственият резерват в България, включващ акватория, морска площ и същевременно обхващащ околните скали и малката река. Болата представлява тясна клисура, врязана в брега. На мястото, където рекичката се влива в морето, се образува устие на лагуна. От двете страни има скални масиви с издълбани в тях пещери. На Болата могат да се наблюдават земеродни рибарчета, воден бик, чапли, гмурци и потапници. Оттук минава Виа Понтика – един от основните пътища за миграция на прелетните птици. В пещерите на Болата са открити останки от антично селище. Стръмна пътека на север се изкачва до върха на скалната стена, откъдето се открива великолепен изглед към цялата клисура.
3. Село Тюленово
Живописният бряг на с. Тюленово се намира до град Шабла, на 30 км от ГКПП Дуранкулак и на 80 км от Варна. Мястото е известно с уникалният си бряг и пещери, чист въздух, прозрачна морска вода и неповторимата си природа. Това е място за пълноценна почивка, морски риболов и подводен туризъм. През 1942 г. селото е получава името Тюленово заради наличието на стада тюлени от вида „монах“. Легендата разказва, че през 30-те години на миналия век румънската кралица Мария получила като подарък двойка тюлени. Първоначално живеели в заградена територия на бреговете на Балчик, където бил нейният дворец. По-късно тя ги пуснала, те се адаптирали и създали поколения, обитавайки подводните пещери на Тюленово. Тюлените вече ги няма, но могат да се видят множество делфини. Бреговете тук са в червени цветове, стръмни, спускащи се поне 20-30 метра надолу до морето. Има невероятни подводни пещери, а най-дълбоки са дупките в местностите Мартина, Самотника и Самотната канара. Чудесно е за риболов и екстремните спортове, като скално катерене и подводно гмуркане.
4. Каньонът на Суха река
Каньонът и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. Мястото впечатлява с високите си скалисти брегове и красиви варовикови скални венци, по-големи и по-малки горски масиви. Всеки посетител, тръгвайки от Добрич на североизток, може да види дълбокия и широк дол на пресушената река, където са се приютили разнообразни видове растения и животни. В древността Суха река е била най-големият източник на сладка вода във вътрешноконтинентална Добруджа и е била плавателна. В археологически план каньонът пази останки от древни култури и цивилизации. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери. Картотекирани са 31 пещери на територията на община Крушари и всички се намират в землищата на селата по поречието на Суха река.
5. Текето до с. Александрия
На километър и половина от село Александрия в община Крушари се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето”, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена. Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери” (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая” (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая” (Голяма скала). „Гяур евлери” е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.
6. Яйлата
Археологически резерват “Яйлата” се намира на километър южно от село Камен бряг и на 18 км от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви. Местността „Яйлата” е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989 г. Тя обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен бряг и достигаща на юг до ваканционно селище „Русалка”, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. Тук се намира пещерен „град” от 101 „жилища”, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. В северната част на „Голямата Яйла” се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове. Разнообразен е растителния и животинския свят в местността. Тук гнездят и преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици по миграционния път Виа Понтика – вторият по “натовареност” в Европа.
7. Текето „Ак Язълъ Баба – Св. Атанасий“ в с. Оброчище
В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета (гробници) от 16 век в България. Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Ак Язълъ баба. Текето представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19-ти век и началото на 20-ти век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение. Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две, изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина – тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето. На Атанасовден ден, в православния храм са се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно – вярващите християни и мюсюлмани, оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните.
8. Местността „Зеленка“
Местността Зеленка е още едно природно бижу на Северното Черноморие, което се намира на около 10 км северно от Каварна и на 4 км от с. Българево. Погледнат отгоре, заливът на Зеленка прилича на зелено петно, което е дало името на плажа и на местността. Плажната ивица е дълга, но мястото не е посещавано от много хора и може да се каже, че то е едно от малкото останали девствени морски кътчета. До каменистия плаж води черен път. Гледката от стръмните варовикови скали е величествена – простор и море, докъдето стига поглед, наслада за сетивата и почивка за ума. Близо до мястото, където пътят слиза на плажната ивица, се намира кей за рибарски лодки, както и малки рибарски хижи. Заливът е чудесно място за любителите на гмуркането.
9. Археологически парк „Дуранкулашко езеро“ и Защитена зона „Шабленски езерен комплекс“
Близо до Шабла и на 3 км от ГКПП Дуранкулак се намира Археологически парк „Дуранкулашко езеро“. Той е известен с първото обработено злато от каменно-медната епоха и с най-старата каменна архитектура в континентална Европа. Там е разкрит най-големият и напълно проучен в света праисторически некропол от неолита и енеолита, функционирал непрекъснато повече от хилядолетие и половина (5300 – 3800 г. пр. Хр.). Неслучайно паркът е сравняван с Троя. На около 3 км от Шабла се намира Защитена зона „Шабленски езерен комплекс“, която обединява две естествени крайбрежни езера в Шабла и Езерец, свързани помежду си с изкуствен канал. Зоната включва и Шабленската тузла с лечебна кал. Отделя се от Черно море чрез 30-50-метрова зона с пясъчни дюни. Тук се срещат растения, които рядко могат да се видят на други места. Особено значение имат те за птичата фауна. На територията на защитената зона се срещат 260 вида птици, 70 от които са включени в Червената книга на България. Комплексът е от изключителна важност за червеногушата гъска – почти цялата ѝ световна популация зимува в Дуранкулашкото и Шабленското езеро. Предмет на опазване в защитената зона са червеногушият гмуркач, ушатият гмурец, обикновеният буревестник, розовият пеликан и много други. През есенно-зимния период могат да се наблюдават световно застрашени видове. Защитената местност е от голямо значение и за опазването на видрата.
10. Защитена местност „Орлова могила” – с. Орлова могила
Орлова могила е защитена местност в община Добричка. Препоръчва се това уникално кътче да бъде посетено в търсене на находища на красивия и ароматен божур. В местността са запазени и остатъци от горска степна растителност, близка до онази, която е била характерна за Добруджа в миналото. Голяма част от видовете в тази екосистема са редки или застрашени. В далечното минало Добруджа е била една безкрайна лесостеп. За да освободят така нужните им земи за обработка и пасища обаче хората започват да изсичат горите. Така в продължение на столетия Добруджа постепенно променя облика си, като селскостопанските площи постепенно изместват горите и тревните екосистеми. Това продължително антропологично влияние прави опазването на все още съхранените екосистеми на естествената растителност една от основните задачи на добруджанци. До с. Орлова могила може да се достигне с автомобил. Разстоянието от Добрич е 22 км. Защитената местност се намира малко преди самото село. Началото на месец май е времето, когато може да се отиде там за наблюдение на божури.
