Уникалната фотодокументалната изложба на Националния литературен музей “Българската литература – срещи и диалози със света” ще бъде открита днес, 29 юни, в Дом-паметник „Йордан Йовков“. Гост на събитието, което е с начален час 18 часа, ще бъде един от авторите на експозицията Катя Зографова. След откриването на изложбата ще бъде представена нейната най-нова книга “Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)”.
Изложбата “Българската литература – срещи и диалози със света” е единствена по рода си и представя най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света. В 30 пана чрез документален разказ се проследяват духовните мостове между българската, европейската и световната литература от Средновековието до средата на ХХ век.
Експозицията започва с най-значимия ни принос в световната култура – делото на светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура. След падането на България под османска власт духовни мъже като Григорий Цамблак и Св. Киприан успяват да пренесат и съхранят не само образци на църковнославянската литература, но и традициите и достижения на българската книжовна школа. Богомилското учение от Х век е представено със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай” на Джон Милтън.
Една от най-интригуващите и непроучени досега теми са българските мотиви в европейските литератури. Като се започне с появата на образа на българите и България в културното пространство на Европа през XVI в. и се акцентуват знаковите му преображения във времето – от този у ренесансовия Лудовико Ариосто, през световния отзвук от Априлското въстание, та до авангардната звукова поема за българския аероплан, сътворена от Томазо Маринети.
„Срещите и диалозите” ни със света са онагледени с безценни литературни реликви – ръкописи, снимки, издания на вечни и емблематични книги, вещи, документи, писма, художествени произведения от най-висока класа: портрети, шаржове и илюстрации. Експозицията е адресирана до широка и разнообразна публика. Тематиката е интригуваща и образоваща и представлява интерес както за хора с определени културни интереси, така и за широк кръг зрители, за ученици и студенти. Приносната информативна и естетическа стойност правят изложбата подходяща за представяне както в националните експозиционни пространства, така и в българските културни центрове в чужбина и в европейски музеи и галерии. За целта тя е изработена билингва – на български и на английски.
Автори на изложбата са Катя Зографова и Анна Свиткова; художник – Ивелина Велинова.
По думите на Проф. Пламен Павлов книгата на литературната историчка Катя Зографова “Бележити жени на/за България (от Кера Тамара до Петя Дубарова)” е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар-Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век…
Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки…
Образите на повечето от 50-те забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови. Елисавета Консулова-Вазова например е не само в амплоато си на художничка, колкото е обществен и творчески „феномен” с проявления в различни области на живота, включително и в ролята на модерен творчески дух, превзел отвътре патриархалната крепост на Вазовия род… Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им, посочва проф. Пламен Павлов.
TAGS:
