Доброволци от България, Русия, Япония, Индия, Китай, Германия, Косово, Албания, САЩ и Испания участват във възстановяването на раннохристиянската базилика в крепостта Палматис, край село Оногур, Тервелско.
Те са към “Доброволци за европейско културно наследство” и участват в консервацията на раннохристиянската базилика в крепостта “Палматис” край тервелското село Оногур.
Сред тях има консерватори, историци, архитекти, инженери, дори доктор по молекулярна биология и финансов експерт.
Тяхната работа се ръководи от уредника на Регионалния исторически музей в Добрич Боян Тотев и двама реставратори – д-р Красимира Франгова – преподавател в Кралската датска акаемия в училището по консервация, и Томе Филов от Националния институт Стоби, Македония.
За четвърта поредна година се извършват проучвания на обект Палматис, съобщи директорът на Регионалния исторически музей Добрин Добрев. Тази година акцентът е теренната консервация на обекта. „Затова за пръв път в България европейската доброволческа организация е при нас, за да помогне. Надяваме се с тяхна помощ да свършим повече работа, за да не се рушат обектите. Добруджа е пълна с обекти, които са в безобразно състояние след проучването им“, подчерта Добрев.
„Избрали сме този обект, защото искаме да се концентрираме върху обекти, които са непознати, и да се покаже, че археологическото наследство не е само в Италия и Испания, но и тук на Балканите. А ,и защото това е един обект, който е в голяма опасност и точно този формат с доброволци, които са мотивирани да прекарат няколко седмици от лятото е много подходящ, за да помогне на такива обекти“, коментира пред журналисти д-р Берт Людвиг от Германия, директор на „Доброволци за европейското културно наследство“. Впечатлен е, че този археологически обект е изключително ценен, но е и силно ерозирал и се руши. Според него, най-големият проблем е именно това, че обектът е открит и не само камъкът се руши, но и керамичните плочи. Той е наясно, че в България има големи температурни амплитуди – през лятото е горещо, а през зимата натрупва сняг. Затова за него този обект е доста разрушен и се нуждае от намеса.
Резултатът, към който се стремим, е централната част от базиликата да бъде консолидирана, за да се предотврати по-нататъшното разрушаване, посочи д-р Берт Людвиг.
За нас това е началото. По този начин ние не само съхраняваме обекта, но и го популяризираме по целия свят
Разкопките ще продължат наесен. Първият етап бе с финансиране от община Тервел, а сега се очаква държавно финансиране. Под ръководството на научните ръководители
Д-р Красимира Франгова от Кралската датска академия коментира, че обектът е един от добре поддържаните. „Колегите в Добрич полагат добри грижи за него. Не трябва да забравяме, че няма окончателна консервация и реставрация. Това е процес, който изисква постоянна грижа. Трябва регулярно да се грижим за обектите“, подчерта тя. Д-р Франгова е работила на Рилския манастир, Мадарския конник, има добра съвместна дейност с катедра „Археология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“.
За нея този обект е интересен с това, че има наслояване на сгради от различно време, както и използването на различни материали от други църкви или от площада пред друга епископска. „Интересен е фактът, че това е място, което е близо до населено място и е запазено. Когато структури се намират толкова плитко от съвременния хумусен слой, тогава разрушенията са много по-големи“, коментира още тя.
Китайката Ксю Фан е доктор по молекулярна биология, а в доброволческата експедиция я довел интересът й към старините и самата работа на терен, тъй като повечето време прекарва в лаборатория. Натрупването на исторически периоди и самата география – тази тераса в каньона на Суха река, са много интересни, каза доброволката.
Партньорският проект с “Доброволци за европейско културно наследство” е шанс не само обектът да се съхрани, но и да се популяризира в толкова много държави, заяви директорът на Регионалния исторически музей Добри Добрев. Инициативата се осъществява и със съдействието на община Тервел. В продължение на две седмици доброволците ремонтират и консервират олтарната преграда и ситрона на раннохристиянската базилика. Те ще предложат варианти за съхранението и опазването им от атмосферните влияния.
Останките от раннохристиянската базилика са идентифицирани за първи път чрез геофизическо изследване през 2013-а, а няколко години по-късно е разкрито олтарното пространство. Археолозите посочват сред най-забележителните открития синтронът, за който се предполага, че е бил необичайно висок – около два метра.
Римската крепост Палматис заема територия от 225 000 квадратни метра, е разположена на важен път, а през 6-и век градът получава статут на епископски център.
