Културата Хаманджия е най-ранната неолитна култура в района на днешна Добруджа, на територията на България и Румъния. В партньорство между община Шабла, България и община Черна вода, Румъния бе реализиран Проект „Възстановяване на уникалното общо културно наследство и насърчаване на съвместния туристически продукт „Хаманджия – първа цивилизация на Стара Европа”.
Дуранкулашкото езеро с нова туристическа инфраструктура по международен проект (ФОТОРЕПОРТАЖ)
За култура Хаманджия
Добруджа е последната неолитизирана територия на Балканския полуостров. Носителите на културата Хаманджия се появяват в Добруджа, едва към края на VІ дилядолетие пр. Хр. На фона на своите съседи, материалната им култура изглежда твърде архаична и изостанала почти във всяка област.
По всичко изглежда, че неолитизирането на тази територия се различава значително от процесите, протекли в южните и западните части на полуострова по-рано. Причините за спецификите се търсят в две направления – промени в климата, засегнали обширни области и наличие на остатъци от преднеолитно население, прехранващо се с лов, събирателство и риболов.
В Шабла представиха резултатите от проект за популяризиране на културата „Хаманджия“
За първото твърдение има значително количество резултати от изследвания, за потвърждение на второто е необходимо провеждането на ДНК анализи.
Първа фаза на култура Хаманджия
Първата фаза на културата се развива в района на днешното Дуранкулашко езеро, където се появява малка група, която усяда на брега на силно извиваща се река на място, богато на извори и в непосредствена близост до влажна зона с подходяща за обработка почва.
Тези най-ранни обитатели са живеели в полувкопани жилища, покрити с растителни материали. Практикували са лов и риболов, земеделие и скотовъдство. Отглеждали са зърнени култури. Домашните животни са представени от говеда, овце, кози и свине. Голяма част от оръдията на труда са универсални, за направата на кремъчни изделия е използвана местна, не много висококачествена суровина.
Макар и бедно на природни ресурси, мястото се оказва достатъчно гостоприемно, за да прехрани жителите в продължение на много столетия. Наблюдава се бърз възход на хаманджийските общности, който е възможно да се дължи на разпространението от тях на черупки от средиземноморски мекотели. Те са широко търсени за направата на украшения и, изглежда, носителите на културата Хаманджия са основните им дистрибутори в северния Балкански полуостров.
Втора фаза на култура Хаманджия
Новият, прогресивен начин на живот и производството на храна, а не разчитането само на лова и събирателството, довеждат до демографски възход и просперитет. През втората фаза на културата Хаманджия нейните носители започват все по-масово да колонизират територията на Добруджа – както край морските брегове, така и вътрешността.
В новия период селищата са не само върху равни тераси, но и по стръмни склонове. От землянки и полуземлянки се преминава към наземни жилища, изградени от колово-плетена конструкция, обмазана с глина.
Успоредно с подобряването на материалното състояние се наблюдава и усложняване и задълбочаване на процесите в духовната сфера. Среща се масово пластика с основни белези на изчистените линии, геометричността и моделирането на главата като призма с триъгълно напречно сечение. Фигурките представят предимно изправени жени с широки ханшове и с разперени или сложени върху корема ръце. Както и при останалите ранноземеделски култури, те вероятно олицетворяват Великата богиня-майка, символ на плодородието.
Най-старото обработено злато в света се намира в Добрич
С разширяването на територията на културата стават по-интензивни и нейните контакти със съседите. В селищата и некрополите се откриват фрагменти от внесени съдове от ареалите на културите Боян и Усое. Започва да се появява и вносен висококачествен кремък от района на Лудогорието, както и серпентинит.
Трета фаза на култура Хаманджия
Засега третата фаза на културата Хаманджия е най-слабо проучена в България и обобщенията за развитието ѝ имат само предварителен характер.
Изглежда, че територията на обитаване се е свила от запад, тъй като селищата от предходната фаза са изоставени и не продължават съществуването си. Вероятната причина за това е натиск от страна на носителите на култура Боян, фаза Видра, чието движение по долината на Дунав е ясно изразено от запад на изток.
Това довежда до вътрешна консолидация на културата и все по-ясно изразени интеграционни процеси със съседите им от юг – носителите на култура Сава, обитаващи Лонгоза.
Бурните времена водят до промени в архитектурата и селищното устройство. Започва търсене на естествено защитени места, позволяващи добър обзор на околностите. Именно тогава, обитателите на селището край днешното Дуранкулашко езеро изоставят старото си местообитаване и построяват новите си домове върху скалистото възвишение, защитено от три страни от завой на реката. Сградите са масивни, обширни, с каменен цокъл, над който са издигнати стени от глина и дърво. Улиците между тях са прави, настлани с камъни или трамбована глина.
Новото време – каменномедната епоха – оставя своя отпечатък не само върху архитектурата. Започват и постепенно се задълбочават все повече икономически промени. По-значителна роля вече играят земеделието и скотовъдството. Пшеницата и ечемикът са основните отглеждани култури, като техният добив и, съответно, запаси значително нарастват. Делът на лова в изхранването на населението намалява за сметка на отглеждането на едър и дребен рогат добитък и свине. Изглежда, че са изтребени и последните диви магарета, обитавали степните райони на Добруджа. Уловът на риба обаче има все така важна стопанска роля.
Обявиха обществена поръчка по европроект в Археологически парк „Дуранкулак – Хаманджия“
Налице е и силно развитие на технологиите. Водещо място при тях заема металургията, като носителите на културата Хаманджия имат съществена роля в налагането на новополучения материал – медта – в бита. Желанието им да го използват налага все по-тясното им сближаване с южните им съседи, през и покрай територията на които те преминават по време на своите търговски експедиции за набавяне на метал и средиземноморски черупки от мекотели. В икономиката се наблюдава специализация, която става все по-тясна и постепенно се обособяват групи население, занимаващи се със специализирано производство. Това се отразява положително на качеството на изработваната керамика.
Четвърта фаза на култура Хаманджия
Последната, четвърта фаза на културата Хаманджия е един от най-добре проучените на територията на България териториални и хронологически феномени. Картината на развитието на къснохаманджийското общество, живяло по времето на средната каменномедна епоха, може да бъде реконструирана с висока достоверност и подробност.
Настъпват значителни промени в ареала на културата. Носителите ѝ са почти изцяло изтласкани от Северна Добруджа от племената на културата Боян, фаза Спанцов. Хаманджийските групи обитават една неширока ивица (не повече от 40-45 км) покрай черноморския бряг. Северната граница на тяхната територия преминава северно до Констанца. На юг обаче владенията им обхващат и долината на Камчия и достигат до полите на Стара планина. Настъпват бурни времена и военни конфликти, а белег за това е появата на различни укрепителни съоръжения, защитаващи селищата, построени на естествено защитени места.
С ров и вал е укрепено селището в местността Долапкулак край с. Драганово, с каменна стена – селището в м. Корията край гр. Суворово. Около селищната могила Провадия-Солницата е изградена сложна система от ров и дървено-глинена палисада, в която са вградени каменни стени с бастиони.
В земеделието е отбелязано разширяване на асортимента на културни растения, отглеждани за храна. Чак през последната, четвърта фаза на култура Хаманджия при обработката на кремък започва да доминира пластинчатата техника, която се е наложила много по-рано сред останалите култури на територията на Централните и Източни Балкани.
Дори и разширен на юг, ареалът на култура Хаманджия е ограничен от една страна от природните дадености на тази част от Балканския полуостров, а от друга – от съседните племена, сред които също е налице значителен демографски прираст. Това принуждава хаманджийското население да търси начини за възможно най-пълно оползотворяване на наличните ресурси и нови пътища за по-нататъшно развитие.
Шабла и Негру вода работят за популяризиране на най-древната цивилизация в Европа
Възниква необходимостта от координиране на разнопосочните усилия за постигане на максимално удовлетворителен резултат за общността. Поява на специализирано производство води до нуждата от регулиране и управление на взаимоотношенията между различните групи занаятчии. Това изисква промяна на механизмите на властта, дотогава упражнявана в областта на религията, военното и ловното дело. Организирането на хората в групи преди е свързано с временни – инцидентни или сезонни – събития: като военен поход, ловна експедиция.
Новите обстоятелства предопределят възникването и на икономически контрол. Съсредоточването на тези управленчески функции довежда до ново значение на механизма на властта. Така че високото социално положение и властта в къснохаманджийската общност се базират на възможността за контролиране на циркулацията на ценности от една страна и на системата от междуселищни и междурегионални връзки – т.е. на контрола върху всички търговски връзки, на разпределянето и на обмяната.
Равносметка
За сравнително кратък период от съществуването си – от порядъка на около 600 години – една археологическа култура преминава своята метаморфоза от архаично и изостанало явление до прогресивен и водещ двигател на икономическите и социалните процеси на източната половина на Балканския полуостров. Развитието ѝ обаче не свърша дотук. Носителите на културата Хаманджия дават началото на най-яркия и високоразвит праисторически европейски феномен – културата Варна, в рамките на която през втората половина на V хилядолетие пр. Хр. всичките ѝ достижения ще придобият още по-голям блясък и ще дадат началния тласък на първата европейска протоцивилизация.
Туристически маршрут „Хаманджия“
Част от разработения продукт „Хамаджия“ е и показването на завета на културата в Румъния и България. За целта е разработен и взаимен туристически маршрут „Хаманджия“, а към него и виртуална обиколка на обектите от маршрута в община Шабла и Център Хаманджия в град Черна вода посредством 3D цифрова визуализация на обектите и безплатни приложения за телефон.
Исторически сведения: https://hamangia.eu/culture-hamangia/
Снимки: Про Нюз Добрич
Автор: Преслав Нейчев
