Фотоизложба „130 години от рождението на Царя – Обединител“ ще бъде открита в читалище „Напредък – 1942 г.“ в добричкото с. Дончево, съобщиха от читалището.
Цар Борис III е роден в София на 30 януари 1894 г. При визитата си в Добруджа през 1942 г. той престоява най-дълго в село Княз Симеон (днес – с. Дончево): нощува, среща се със селяните, черкува се и отива на лов, преди да посети следобед Каварна и Балчик на 2 ноември 1942 г.
Изложбата представя снимки от живота на царувалия 25 години Борис III – като бебе в скута на баба си Клементина, от детство, юношество, като млад цар, сватбата, сред семейството и войската, с влак, при посещението в Добрич, с владетели в Европа.
На 3 октомври 1918 г. българският престолонаследник се възцарява като цар Борис III. Той е син на Фердинанд I и Мария Луиза. По бащина царска линия коренът му датира от германския род Ветин през далечната 908 година в началото на Х век, в земите на Саксония и Франкония.
След раждането му през 1894 г. детето е кръстено по западен обред – това е било основно условие за сключване на брака между родителите му. При католическото кръщение получава имената Борис Климент Роберт Мария Пий Луи Станислав Ксавие. По думите на руския император Александър III – „католическият княз е удар в сърцето на православието“ и отношенията между двете страни остават влошени. Неговият наследник Николай II е по-умерен и новият император в Русия показва, че помирение е възможно при преминаване на престолонаследника Борис в лоното на православието. Така, на 2 февруари 1896 г. княз Борис Търновски е миропомазан по реда на Православната църква, като кръстник му става император Николай II. Това води до отлъчване на бащата Фердинанд от католическия Свети престол в Рим. Дни след православното кръщение, султанът в Истанбул издава два фермана за признаване на Фердинанд за княз на България и на Източна Румелия. Великите сили правят същото по-късно.
В първия манифест на новия цар Борис Трети към българите през 1918 г. пише, че той е роден „на хубавата българска земя и духовно чедо на Православната вяра“. Монархът е получил първоначалното си образование в т. нар. Дворцова гимназия. След това постъпва във Военното на Негово Величество училище в София. Той участва в Балканските войни през 1912-1913 г. и в Първата световна война в 1915-1918 г. като офицер за свръзка при Щаба на Действащата армия. Краят на войната го заварва с чин подполковник. Възшествието му на трона (на 24 години, след абдикация на цар Фердинанд) го прави генерал-майор и върховен вожд на войската.
През 1930 г. Борис III се жени за Йоанна, дъщеря на краля Виктор Емануил III на Италия. Сродяването на династията на Кобургите (от страна на Борис) с тази на Савоите (Йоанна) е вероятно е най-царската, бляскава и пищна сватба в Европа за целия ХХ век.
Вълнуващо е било идването на цар Борис Трети на 1 и 2 ноември 1942 г. във възвърнатата отново в пределите на България Южна Добруджа. Царят избира двоен празник за това си посещение – Ден на будителите и покрай рождения ден на царица Йоанна.
Посрещането на Царя в Добрич на 1.11. е трудно описуемо. Царят Обединител е посрещнат от огромно море от народ и всенародна обич – личи от тогавашните фотоси и репортажи в пресата. В сградата на общинската управа (където днес е администрацията на община Добричка и има паметна плоча в памет на Царя Обединител) Борис Трети и брат му Кирил се подписват в Златната книга. След няколкото прекарани часа в Добрич царят и придружаващите го гостуват в село Пчеларово на дядо Петър Ганев. Колите спират пред общинския дом в 4.20 ч. следобед. Един час по-късно гости и домакин си вземат „довиждане“, като царят казва: „Аз също, дядо Петко, имам чифлик край София и когато дойдеш в столицата, отбий се при мене, аз ще те заведа в стопанството си.“
След село Пчеларово двете коли се отправят в посока Дъбовик, минават и през Генерал Тошево надвечер. Срещите в Ген. Тошево са също така вълнуващи, стотици селяни после играят хоро и цяла нощ разказват за посещението царско и незабравимо. Автомобилите се отправят в посока Добрич на 1 ноември вечерта.
Какво се случва по-късно и на другия ден до обяд – вестниците от онова време не пишат. Обяснението вероятно е, че Н.В. Царят не желае да посочват, че нощува в село Княз Симеон, носещо името на неговия син и престолонаследник. Борис III е преживял няколко атентата и опита за убийство, и не желае да бъде „отразяван“ медийно в селото, вече наричано и „царско“ заради името. Не само от мерки за сигурност, дискретност, но и от бащино желание да види селото, именувано на сина му през юни 1942 г., монархът пристига в селището вечерта.
Ето какво четем и знаем от спомени на очевидци на тази висшочайша визита в Добруджа. Доц. Пенка Лазарова е била дете тогава. В книгата си „Огледало на спомените“ авторктата пише:
„С министерска заповед през юни 1942 г. селото (с. Титу Майореску дотогава) получава името Княз Симеон (Цар Симеон Втори). То е единствено в Добруджа и в цяла Северна България, носещо името на малкия тогава престолонаследник. Това име селото носи кратко време (до март 1947 г.), след което получава името Дончево. През 1942 г. Цар Борис Трети лично посещава селото ни. На първи срещу втори ноември той нощува на ж.п. гарата, в своя спален вагон. На другия ден, рано сутринта, царят и брат му Кирил тръгват пеш на лов към гората по посока Добрич. Около 11 часа същия ден много възрастни и млади селяни, всички ученици са на среща с гостите. Аз носех огромен букет от красиви хризантеми, които майка ми отглеждаше. След като поднесохме цветята и приветствията, Кольо Ангелов, с лек поклон и обръщението: Царю, честити!, зададе въпроса: „Може ли да ни помогнете румънските власти да ни върнат златото, което ни взеха на границата при преселването?”. Без много обещания, само след шест месеца, срещу подпис, всеки потърпевш си получи отнетото злато, толкова, колкото е заявил предварително.“
Мария Великова си спомня за тази трогателна среща със сълзи на очи: „През 1940 година бях дете на шест години и при преселването румънците ми снеха златните обички от ушичките. Дадох си кърпичката да ги увият и ми бе мъчно за тях. Скоро след идването на цар Борис си получих обратно златните обички, в същата моя кърпичка, както бяха увити в нея.“
Майката на работещ на ж.п. гарата в с. Княз Симеон железничар от Търговище помолила царя да върнат сина ѝ отново в родния им край. След няколко месеца в добруджанската гара идва телеграма за преназначаване на нейния син в Търговище.
Друг участник в този тъй празничен за селото ден е Ради Димитров. В записани спомени с него той казва следното: “Цар Борис ходил на лов в горите тука, ама композицията влакова му била на гарата в селото и там нощува. Сутринта, като става в неговия вагон и ще идва на гарата, цялото село го чака, човек до човек. Имах щастието и аз като дете съм се наредил на пътеката и той се мъчи на всички да дава ръка, всеки посяга, имах щастието и аз се ръкувах. Бях се качил на по-високото на чешмата, затова стана. Може да не е кой знае каква работа, но за нас за него време било голяма работа да се ръкуваш с Царя. В композицията най-малко са били десетина човека. Аз тогава видях него, царя, самичък, мина през толкоз народ без да се смущава. С хората по-назад не успя да се ръкува, много народ беше. Беше цивилно облечен, ще кажеш, че едно младо хлапе тъй. Не съвсем младо, ама може би 30-годишен… Тука спаха и чак към обед потеглиха. Пак в горите на лов, влакът се движи и те покрай линията ходят на лов.“
Някои възрастните хора днес още разказват как съселянинът им бай Георги Доктора (Георги Хараламбиев) посрещнал Борис III с думите „Добре дошъл, господин Цар!“ (или „Гражданино Цар“) и припомнил на Негово величество кога и къде са се срещали в окопите „при свръзките“ (свързочните войски) на Добруджанския фронт в 1916 г. Тогава престолонаследникът княз Борис Търновски е майор, офицер за поръчки, директно докладващ на Главнокомандващия на Българската армия за състоянието на фронта, войската и населението.
Част от свитата на Борис III в Добруджа (най-малко 10-ина души, по думите на очевидеца Ради Димитров) на 2 ноември 1942 г. отива на лов за бекаси – ловът на тези птици наричат „царски лов“ – в близката дъбова гора. Днес в нея са помещения и администрацията на „Яйца и птици – Зора“ АД в с. Дончево, общ. Добричка. Преди това царят се черкува на църковна служба в храма „Св. Георги“ в селото. Следобяд Борис III и придруждаващите го с два леки автомобила посещават Каварна, селата Левски и Соколаре, и град Балчик.
В Балчик царят влиза в 16.45 ч, посрещнат от кмета и с хляб и сол. Държавният глава произнася кратко, но прочувствено слово (според присъствали тогава) и се ръкува с хората. В общинския дом той е разговарял с кмета, след което заедно с него и видни граждани пешком се отправят към пристанището. Царят се е разходил по вълнолома, разглеждайки подробно кея и сградите край него. Разговарял е и с пристанищните работници. Вестник „Добруджански глас“ пише за визитата още: „Най-интересното е, че от десет години насам за пръв път един местен рибар уловил една „царска риба“, тежка 15 килограма, която с благоговение е подарил на Негово величество. Любимият ни Цар е благодарил трогнато. Всред нестихващите и гръмовни „ура“ Н.В. след един час престой напусна гиздавия Балчик, оставяйки в душите на всички ни дълбоко залегнал любимия си образ.“
Борис Трети умира на 28 август, 13 дни след последната си среща с Хитлер. Със съкращения от Маргарита Лазарова, читалищен секретар на НЧ „Напредък – 1942 г.“, с. Дончево, общ. Добричка
