Археологическият резерват „Дуранкулак“ служи като доказателство за хипотезата, че първата европейска цивилизация е възникнала преди повече от 8 000 години в долното течение на река Дунав и крайбрежието на Черно море. Намира се близо до село Дуранкулак в Североизточна България. На нейната територия са открити първите доказателства за писмени знаци в човешката история (5000 – 4800 г. пр. Хр.), Предшественик на праисторическата Дунавска култура, както и най-старата фаза (началото на 5500 – 5400 г. пр. Хр.), Наречена Блатница, европейската неолитна култура на Хаманджия.
Тук са намерени останките от най-старото земеделско общество. Първите останки датират от 5300 г. В селището от Блатница са открити 18 къщи с площ около 150-170 кв., с първите улици в Европа. Съдържа най-старата каменна архитектура в Европа, а откритията в некропола ни показват много за ежедневието и изграждането на това общество. Те се обличат в кожени облекла, украсени с мъниста и морски черупки, използвали са каменни инструменти и оръжия и са създавали антропоморфични фигурки. Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на хипотезата за „Потопа в Черно море“. Тази природна катастрофа сериозно е навредила на културната общност, чиито наследници са очевидно носители на културите Дуранкулак и Варна.
Най-големият праисторически некропол в света
В района на Големия остров е открит и изследван най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5 300-5 250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр. Хр.). В проучените 1 204 гроба са открити съоръжения с различна типология, архитектура и културна принадлежност. Между тях най-голям интерес представляват гробовете-катакомби, характерни за погребалните практики на северно разположената скито-сарматска племенна общност, както и погребенията от римско време. Богатият гробен инвентар включва глинени съдове, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, идолна пластика, накити от злато и мед, от малахит и халцедон, от средиземноморски мекотели – спондилус и денталиум. Те са свидетелство за напреднало разделение на труда, за появата на занаятите, за кристализирали религиозни вярвания и практики, богат духовен и артистичен живот, за съществуваща жреческа и царска власт.
Най-старата каменна архитектура на Европа и селищна могила от каменно-медната епоха
Най-старата каменна архитектура на Европа е открита и може да бъде видяна именно на Големия остров-Дуранкулак.
Пластовете на възникналата по-късно тук селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират селищния и стопанския живот по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят.
Къщите през каменно-медната епоха са имали внушителна и за днешните представи за дом площ – от 150 до 170 кв. м. Те са били ориентирани по посоките на света и са оформяли и най-древните улици в Европа.
Тракийско селище от ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. – късна бронзова епоха
Това е единствения изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война. Той се отнася към началото на формирането на Трако-гетската племенна общност в тази част на тогавашния обитаем свят.
Светилище на тракийската Велика богиня-майка Кибела – края на ІV–І в. пр. Хр.
Светилището на тракийската Велика богиня-майка Кибела от началото на елинистичната епоха е открито във вътрешността на карстова пещера на южния бряг на острова. По време на разкопките е открита оброчна плоча на богинята и други находки от този период: старогръцки чернофирнисови кантароса, амфорна тара и дръжки с печати от островите Родос и Тасос, Кос, Хераклея и други класически егейски центрове. Елинистическия пещерен храм (от 3 в. пр. н.е.) на богинята Кибела е изсечен на 26 метра навътре в скалния масив.
Старобългарско селище от ІХ–ХІ в.
На територията на Големия остров – Дуранкулак са открити повече от 240 жилища, някои от които с кръгла форма и архитектура (останки от юрти). Някои от тях вече са укрепени и експонирани на открито.
