Винаги съм искала да разкажа тази история. Историята на теккето в с. Оброчище. Останах свързана с това място, след като го посетих преди повече от 10 години. Дойдох тук случайно /или пък не…/ и това, което усетих, и спокойствието, което ме обзе, ме накараха да идвам тук и пак, и пак… и да искам хората да знаят какво има наблизо и, когато следващия път минават покрай мястото, да спрат, да разгледат и да чуят!
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/02-498x1024.jpg)
Неслучайно баба Ванга, когато са ходили хора от нашия край при нея, е казвала, че не трябва да минават 600 километра до Рупите, когато имат такова силно място, като Оброчище. Място свещено за 5 култури, от времената преди новата ера, защото това място е било населено преди повече от 3000 години.
Тук е бил и домът на Лечителя на лечителите. Винаги с вълнение и любопитство съм идвала, но когато на такива места срещнеш и правилните хора, които могат да допълнят и обогатят впечатлението ти – посещението ти се превръща в приключение. Този път приключението беше, благодарение на д.и.н. Янислав Тачев – доктор на историческите науки и уредник на манастира, който ме посрещна и ме върна в миналото, разказвайки ми невероятната история за един лечител, за дервишите от този манастир и техния мистичен ритуал „сема“, за силата на вярата и магията на мястото.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/д-р-Янислав-Тачев.jpg)
Местността е наречена Текке. “Важно е – ми казва д-р Тачев – като пишеш думата “текке” да е с две “к”, защото тогава означава култoво място, манастир, а с едно “к” означава пръч и грешката е доста неприятна“. Това място е било свещено за пет култури – тракийската, гръцката, римската, византийската и за шиитския ислям.
Тук през 1515 година, заедно с група свои ученици, се заселва Акязълъ баба. Това не е истинското му име, а псевдоним, който буквално означава „бялопишещия баща“.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/6-498x1024.jpg)
Завършил е медицина в Персия (дн. Иран). Той е бивш военен лекар на османската войска в Ромелия и като такъв се пенсионира след 25 години служба. Наред с многото заплати, които получава, има право и на 50 декара земя. И той избира да получи земята тук, на това място в местността Геранея. Заселва се тук с учениците си. Те са суфии, а той притежава най-високото звание в ордена на суфите – наричали са го лечител на лечителите втори полюс – човек, стремящ се към физическо и духовно съвършенство.
Идват тук и върху руините на византийски манастир си построяват къщичка с 6 килии за персонала и започват да приемат болни и нуждаещи се. Благодарение на авторитета на техния водач, варненския кадия /съдия/, който е изпълнявал ролята на областен управител, им дава разрешение да се заселят, както и обработваема земя, с която да се издържат. Остават по тези места и когато се позамогват построяват по-голяма сграда – имарет /гостилница/ със седем стени. Виждали сте я, когато пътувате от Балчик към Албена, а онова, което отдалеч прилича на минаре, всъщност е седемстенния комин на тази уникална сграда.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/1-498x1024.jpg)
Всяка сутрин, в началото на 17 век, оттук са тръгвали около стотина дервиши със секира на рамо и торбичка, закачена на нея. Обикалят от къща на къща и събират милостиня. Понякога били доста нахални и докато не им напълнят торбичката не си тръгвали, но това е била тяхната мисия. Това и означава дервиш – монах, който проси за манастира.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/2-498x1024.jpg)
Винаги влизам в имарета със затаен дъх.
И този път е така. Сядам на пейка в средата на седемстенното помещение, притварям очи и си представям картината, която д-р Тачев рисува с гласа си… Виждам застлания с мрамор под и огромния полюлей, който виси от тавана. На него светят 300 кандила, не свещи, а 300 маслени лампи. Всяка вечер с макари полюлеят е бил свалян, за да се запалят лампите. Таванът сам по себе си е уникален. Построен е без опорна колона. Поддържа се само с въжета.
В средата на помещението има фонтан. Навсякъде по пода са насядали хора. Само около фонтана е свободно. Там дервишите изпълняват лечебния ритуал “сема”. С една ръка вдигната към Бога, от когото да измолят живот и здраве за болните, а с другата – насочена към земята, за да предадат тази енергия. Ритуалният танц има четири части – към Бог, в Бог, със Бог и от Бог към хората. Чувам музиката, усещам движението на въздуха от танца на дервишите и чувствам надеждата, на хората… Огнището в помещението също е седемстенно.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/3-1024x498.jpg)
На него, разказва Евлия Челеби, пътешественик, минал оттук в средата на седемнайсети век и оставил пълно описание на култовото място, всяка вечер се е готвело за 200 души. През деня са се колели по 6 овце или по една крава, за да се нахранят всички, дошли тук да търсят помощ и лечение. На специална греда, украсена с лалета, е стоял черпакът, а в шкафовете, вградени в стените, е имало книги. Приемали са болни, без значение кои са и каква вяра изповядват. Всеки нуждаещ се е имал право да остане тук 3 дни. След това, управителят на имарета, обръщал обувките му с носовете навън – знак , че трябва да си ходи. Сградата е и единствената, която в късното средновековие, е имала стенно парно отопление. През керамични тръби, които са вътре в каменните стени, топлият въздух от огнището минавал и е отоплявал помещението.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/4-498x1024.jpg)
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/5-498x1024.jpg)
През 60-те години на миналия век тук са били затворени прасетата на стопанския двор на селото, но от тук минава турският културен аташе, вижда в какво състояние е мястото и става дипломатически скандал. От турското посолство пишат нота до нашето Външно министерство, възмутени, че се осквернява сградата. Кметът на селото пуска прасетата навън и издейства пари за възстановяването на имарета и за построяването на беседката, която е край пътя и всички, пътували по пътя Балчик – Албена, са виждали. Строежът на беседката е започнал на 8 март 1957 година и работниците, като се почерпили подобаващо, по случай празника решили, че ще я направят с 8 колони, че по лесно се смята… И затова тя, за разлика от другите две сгради, е с 8 колони, но пак е красива – спазен е стилът, имало е фонтан в средата и това не е помрачило славата на място, като единствения комплекс от 7-стенни сгради.
Следващата сграда, която ще посетите, след като дойдете тук, е мавзолея на лечителя.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/7-498x1024.jpg)
Той умира на около 90-годишна възраст, през 1560 г. и е погребан тук и канонизиран за светец, според законите на суфите. Тази сграда, за разлика от имарета, никога не е била събаряна и е запазена такава, каквато е построена. Била е разбивана, обстрелвана, осквернявана, но се запазила такава, каквато е била. С красивия мрамор, донесен от Мала Азия с кораби до Одесос и от там до тук с волски каруци. С варовика, добиван там, където сега е мидената ферма на Дълбока, с прекрасните персийски рози по стените и невероятното усещане, че сте някъде извън времето. Тук прагът се прекрачва винаги с десния крак. Розовият мрамор от двете страни на входа към мавзолея пази спомена за хилядите ръце, които за пет века и половина са минали от тук и са се опрели в тях, за да се поклонят на мощите на светеца, които, за наш късмет, са си все още там и можем да им отдадем нашата почит.
Това е най-големият мавзолей на Балканския полуостров, посветен на лечител. Отваряйки вратата му, ми казва д-р Тачев, отваряте врата към здравето и щастието.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/9-498x1024.jpg)
Вътре е гробът на Лечителя. Лекувал е с ръце, с билки и с хирургически инструменти. Работници, при залесяване на отсрещния хълм преди петдесет години, намерили сандъче с бронзови, хирургически инструменти. Вътре, наред с обичайните инструменти, е имало и уред за трепанация. Това е първата половина на XVI век, а тук са се правили мозъчни операции, правели са се зъбни протези – златни или сребърни и ги завързвали с тел за другите зъби. Този човек за онези времена е бил почти вълшебник. За него и неговите лечителски способности са се носели легенди.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/10-498x1024.jpg)
И храмът е седемстенен със седем прозореца и невероятна акустика. Височината на тавана е 15 метра и от него се е спускал огромен полюлей, както и две пълни щраусови яйца в обков, с които да се пропъждат паяците.
Храмът е изграден така, че да респектира с вида и мащабите си. Гробът също е голям и не защото светецът е бил великан, а защото, според суфите, големината на гроба зависи от интелигентността на починалия.
Температурата вътре целогодишно е една и съща – около 10-15 градуса. В спойката на камъните от които е построена сградата има олово. Разтопявали са олово и са го изливали върху камъка. Затова и вътре не може да достигне никаква радиация. За оловото в зида са знаели и местните хора. Те редовно изстъргвали спойката от външната стена на сградата, за да си правят тежести за въдиците.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/12-1024x498.jpg)
В храма има и християнски, и мюсюлмански символи.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/133-1024x768.jpg)
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/144-498x1024.jpg)
Фактите сочат, че след изтеглянето на черкезите от селото и оттеглянето им в пределите на Османската империя, на тяхно място се заселват бежанци от Одринска Тракия и първите 10-15 години са нямали храм и са ползвали мюсюлманския. Поставили в него християнски символи и пренасяли от родното си място почитта си към Свети Атанасий, който е голям православен светец и създател на триединството в християнството – Бог Отец, Бог Син и Светия дух. Те пренасят култа към него тук и избират 2 май – деня на неговата смърт или летния Атанасовден за празник на селото. Така е и до днес.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/16-1024x498.jpg)
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/17-498x1024.jpg)
Затова тук се е практикувал утраквизъм – изповядването на две религии в един храм. Това много ми харесва. Намирам го за много нормално и трябва да дава пример за единност и днес.
Първо са влизали мюсюлманите и извършавали своите ритуали, след тях християните влизали да палят свещи и четат молитви. И така до 1948 година, докогато тук е имало действащ храм.
Все още се спазва традицията, която е на 559 години – да се оставят дрехи и предмети върху гроба. В историческите извори е записано, че предметите които се оставят тук, трябва да са чисто нови т.е. да не съдържат никаква енергия, оставят се да се заредят с положителна такава от мощите на светеца за минимум 24 часа и после се обличат от човека, който има нужда. Евлия Челеби пръв описва чудесата, които са се случвали на това място.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/11-1024x498.jpg)
Когато на 11 март 1652 година той минава през теккето на път за Сердика е бил силно настинал и останал да преспи до мощите на светеца. На сутринта се събудил и се чувствал здрав и в кондиция. Останал на това място три дни и през това време записал чудесата, разказани от хората, които заварил да се молят. Описва и мраморна колона, останала от римския храм, във формата на фалос, на която са слагали да сядат жените, които искат да заченат.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/11_a.jpg)
Трябвало е да седят върху нея няколко минути за по-лесно прихващане. Колоната и сега може да се види.
Описва и ритуала, който хората изпълняват – три пъти обикалят гроба на светеца в посока, обратна на часовниковата стрелка, за да се прочисти тялото от натрупаната отрицателна енергия. След това се сяда откъм главата на светеца и се пъха лявата ръка в дупката на гроба. Докато е вътре ръката, в историческите извори буквално е записано, че човек може да си пожелае толкова желания, колкото са пръстите на лявата му ръка т. е. 5.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/13.jpg)
Пъхала съм си ръката няколко пъти и всеки път съм леко притеснена, защото знам че вътре има скелет. Реших този проблем, като си представям, че вътре грее светлина и е пълно с надежда, от която мога да си взема…
На стената има и лист, на който са записани някои от принципите на суфите, валидни и до днес, макар че основният от тях го няма. Но той е и най-труден за спазване, ми казва д-р Тачев: “Бъди господар на ума, сърцето и слабините си!”, защото изкушенията са много.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/14.jpg)
С това място е свързан и друг, също много интересен факт. Подобно текке, макар и по-малко, има и в Исперих. Светецът погребан там е Демир баба. Той е бил ученик на тукашния лечител Акязълъ баба. Бащата на Демир (“баба” е почетна титла, като “дядо” в православието и му е дадена по-късно) го води тук, когато той е на 17 години и Демир остава 20 години да се учи от големия лекар. Малко преди да почине, лечителят му казва, че оставя той да води хората. Демир, заедно с една групичка от дервишите, отива на Сборяново, където основават свой храм. Но, за разлика от теккето в Оброчище, там гробът на светеца е празен. През 1927 година, ми казва д-р Тачев, костите на Демир баба са извадени, за да бъдат изследвани в БАН и повече не се връщат. Докато в Оброчище скелетът е запазен цял. По време на временното руско управление, братя Шкорпил, отварят официално гроба, защото и тогава поляците са си мислели, че тук е гробът на Владислав Варненчик. След отварянето става ясно, че човекът погребан в него, е с глава и е дребен на ръст, а всички знаят че Владислав Варненчик е бил висок 2 метра и е бил обезглавен. Освен това е имал по 6 пръста на краката, което е било родов белег на рода Ягело. Затова и султанът, когато му занасят главата на Варненчик в Бурса, потопена в тенекия с мед за съхранение, поискал и тялото за да се увери, че пръстите на краката са по 6.
Първия път, когато дойдох тук, беше заради дървото в двора. Тогава още имарета не беше възстановен, а храмът се отключваше само с предварителна уговорка. Бях чувала за него. Дойдох, вързах едно конче на дървото, традиция която не бях виждала дотогава, и седнах на пейка под него. В такива моменти си мисля, че, ако имаш нужда да се свържеш с Бога, няма значение дали си в храм или си под дърво. А, и това е не какво да е дърво. Това е черница на над 400 години, която все още ражда плодове и е описана още от Евлия Челеби през XVII век, като място, където хората са идвали и връзвали конци, дрехи, забрадки.
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/15-498x1024.jpg)
Традицията продължава и днес и хората все още да го правят. Но пътешественикът Челеби казва, че е достатъчно да го докоснеш или прегърнеш. И сега идват хора тук, само заради дървото. Просто, да го прегърнат и да постоят на пейката под него, да си напълнят вода от чешмата, която е хванала водата от близкото аязмо.
Някои идват, за да сключат брак. Има такава възможност за изнесен сватбен ритуал в имарета. Вълшебната атмосфера и невероятната акустика правят събитието още по-тържествено и дават възможност за една по-различна сватба.
Ето такива и още много други невероятни факти за това място ще научите. Ще видите и усетите и ще разберете защо това място е било свещено за 5 култури и защо баба Ванга го е смятала за по-силно от Рупите. Защо наблизо, зад хълма в село Николаевка, се е родил Петър Дънов. Ако се интересувате от история, тук е мястото и д-р Тачев е човекът, с когото можете да обсъдите, да поговорите и да научите повече за историята и археологията. А, можете просто да дойдете, да влезете в храма или да поседнете на пейката и да се помолите.
Диана СТЕФАНОВА
![](http://pronewsdobrich.bg/wp-content/uploads/2019/11/22-1024x498.jpg)