Животът му е низ от срещи с известни личности и обикновени хора от цял свят. Български и холивудски звезди, като Красимир Ранков, Кръстьо Лафазанов, Веселин Ранков, Мая Моргенщерн – актрисата, изиграла ролята на майката на Исус във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, магистрати, депутати, певци, отделят време от лятната си отпуска, за да се насладят на морския бриз с лодката за разходка на Капитана.
Краят на август е. Лятото в Балчик поема бавно своя път по криволичещите улички на Белия град. Наднича в прозорците. Закача се с децата. Намигва на влюбените. Прекрасно време да се порадваш на последните слънчеви лъчи с хората, с които ти е топло и уютно. Да усетиш пясъка под краката си, да се разходиш по дамбата, да се насладиш на някой спектакъл на откритата сцена на Двореца или да се впуснеш в приключение с лодка в необятната морска шир. Особено по залез.
Шест корабчета за разходки стоят закотвени на балчишкия бряг и чакат своите пасажери. Едно от тях е намерило своя пристан между две заведения. Казва се „Ивалена”. Кръстено е на внучката на капитана. За него казват, че е смел и мъничко луд; че усеща и обича морето; че е отговорен и прецизен в действията си, купонджия, с чувство за хумор, който живее втори живот.
Всички балчиклии го познават. Той е военен пенсионер, но продължава да работи в армията. Любител актьор, както и певец в състава за популярни песни към читалището в града, чиито ръководител дълги години е бил известният музикант Райко Тонев. Капитанът е и председател на рибарското сдружение в Балчик – бунгалата там са негова заслуга. Интересна, многопластова личност, с която се срещаме на борда на лодката. Усмихнат и чаровен, той успява да зареди с положителната си енергия всеки пасажер. Казва се Росен Димов. Споделя, че е роден на 150 метра от морето преди 66 години и това определя животът му. Както казва, пъпът му е хвърлен в морето.
Сладкодумен е. Особено когато става въпрос за страстта му към морето и лодките. Спомня си началото – януарската зима на 1963 –та година, когато е потънал корабът „Галата” край Балчик. Тогава морето било замръзнало до вълнолома. Заедно с още няколко деца са решили да се пързалят по естествената ледена пързалка. Забавлението е преминало без произшествия, но никога няма да забрави твърдата десница на притеснения си баща.
Когато е бил на 6 години е грабнал старото желязно корито от дома и хукнал да пори вълните. Това е първият му неуспешен опит да бъде капитан на собствена лодка. Но не се отказва. През 1976 година, след като се уволнява от родната казарма, си купува истинска. Западнала, неподдържана, но негова. С помощта на един майстор – бай Христо, лодката успява да стане почти като нова. Така започва да се занимава професионално с риболов. Години по–късно, когато през 1983 г. започва работа като военен,се научава да плете и мрежи. Показали са му как колеги от армията – дългогодишни рибари. По–труден се оказва ремонтът им обаче. Благодарен е на бай Исмаил, който е отделил от времето си и го е научил.
Казва, че точно с тази лодка е уловил много лефер, чернокоп, сафрид. С нея изкарва до 1985 година.
Тогава си поръчва нова, по-голяма, която за съжаление, скоро след като е закупил, е била ударена от риболовен кораб през средата, докато е била на кея. И потъва.
Росен не може да си представи живота без лодка. Решава да купи трета. Мауна. Това е голяма, дървена лодка, използвала се е за работа на таляните. Капитанът я преоборудва за траляне (ловене на риба с мрежи). Но Мауната е била много стара и непрекъснато създавала проблеми.
Затова през 2000 година той купува поредната. Открива я в Одеса. Там продават спасителната лодка на пасажерския кораб „Максим Горки”. Правена е в завода, за 66 човека на борда. Росен обаче я префасонира. Сам се заема с ремонта й. Купува си инструменти, дървен материал и всичко необходимо за да превърне спасителната лодка в атракционна. Измайсторява дървени греди, които да пазят сянка, слага масички, пейки. Отнема му 4 години, докато лодката придобие новата си визия. А местата в нея вече не са за 66, а само за 10 човека. Това е и моментът, в който Росен Димов категорично се отказва от тралянето, защото вижда колко вреди нанася това на морската фауна. Смята, че точно то е причината калканът да избяга от нашите води. Все още обича да лови риба, но само с въдица.
Първите, които качва на новата си лодка, са приятели. Устройват си пикник в морето.
Пускат котвата в близък залив, приготвят си храна на барбекюто, музиката на макс. Който иска плува в морето или се пече, излегнат на голям дюшек, полюшван от морските вълни. За рибарите има няколко въдици, готови да влязат в употреба. Тази практика той запазва и до ден днешен. Има постоянни клиенти – от България, Румъния, Франция, Германия, Полша, Русия, Украйна, САЩ. Който веднъж се е качил, задължително се връща отново. Преживяването е неповторимо, релаксиращо, а уединението позволява и на най-притеснителните или важни гости да се отпуснат и да се насладят на почивката си.
За тези малко повече от 16 години много интересни хора са се качвали на лодката на капитан Росен Димов – Краси Ранков, Кръстьо Лафазанов са само някой от тях. Има много приятели от Театъра на Българската Армия, които обичат да се отбиват лятото при него – Веселин Ранков, Стойко Пеев, Георги Къркеланов. Иван Ласкин също е бил сред приятелите му, гостувал е често на корабчето. Запознали са се в Тополовград, където обичаният български актьор е бил председател на журито на Фестивала на самодейните тетри, а актьорите от Балчик са участвали във форума с пиесата „Чудо” на Иван Радоев. Точно там, Росен Димов е номиниран за най–добра мъжка роля. По стечение на обстоятелствата, наградата отива при друг.
Депутати, магистрати, бизнесмени, медици, интелектуалци , холивудски знаменитости, историци, професори – хора от цял свят с различно положение в обществото се обаждат на Капитана, за да си запазят час за пикник сред морето. Дискретността на екипажа, доверието, което вдъхват на туристите с професионализма си, вкусната храна са сред причините, корабчето „Ивалена” да е едно от най–търсените.
Незабравима остава срещата на Росен със световноизвестната Мая Моргенщерн, изпълнила ролята на майката на Исус във филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Тя е с румънски произход и заедно със свои колеги, с румънски режисьори и оперни певци решават да се насладят на морска разходка край Балчишкия залив.
През цялото време сладкодумният капитан се опитва да се сети откъде му е позната една от пътничките на корабчето. Усмивката й, очите й – има нещо толкова познато в нея. Едва към края на разходката, когато го чули как пее – част от анимацията на корабчето, румънците ахнали възхитени и признали, че са от филмовия бранш. А жената, която пътува с тях е Мая Моргенщерн, „майката” на Исус.
Типично в неговия откровен и неподправен стил, Росен се удря по главата, доволен, че вече знае коя е, отива до нея, галантно й целува ръка и запечатва мига със снимка.
Много спомени, неповторими купони и незабравими емоции има капитанът, откакто практикува тази професия. Но дискретността е първото правило в бранша. Затова повдигна съвсем леко завесата, разказвайки една безобидна случка с известна румънска личност, която всяка година празнува рождения си ден на лодката, заедно с близки и приятели. По същото време, когато той е в Балчик, в хотел „Реджина Мария” се организира турнир по табла, където румънецът се е записал за участие. Цял ден на лодката гостът тренира упорито с приятелите си. Росен ги гледа, гледа… В началото му е било неудобно да се намеси, но на края не му търпи търпилото и попитал може ли да поиграе с него. Както сам казва: „Спуках го от бой. Морякът и готвачът ми казват: „Спри се. Дай му поне една игра – довечера човекът на турнир ще ходи, не му скапвай самочувствието.” Но бях категоричен. Ако иска победа – да си я спечели. И така отиде на турнира, победен от мен. Вечерта в 20.00 часа ми звъни и казва: „Кой е слаб, а? Ела да видиш! Станах шампион! Попитах: „Що, други не участваха ли?” А той взе да се смее. И така, всяка година от тогава насам, когато дойде, преди да отиде на турнир, сядаме и играем двамата. И все го бия. Но не се отказва.”
Капитанът организира и разходки. Най–често те са в рамките на час, в посока пожелана от клиента, но и съобразена с „настроението” на морето. Росен казва, че не препоръчва еднодневно пътуване до по–далечна дестинация, защото е изморително. Морето влияе по различен начин на хората. Някой не се чувстват комфортно, особено ако има по–големи вълни. На децата пък им омръзва по–дългият престой на самата лодка. Те искат да плуват, да скачат в морето, да се забавляват. Така голф игрището, заливът на Бялата лагуна, Албена са сред най–предпочитаните дестинации.
Според капитана, българинът винаги е бил най–добрият турист, които знае как да се забавлява и да живее. За съжаление тази година пандемията се е отразила финансово на всички. От 6 лодки, акостирали на балчишкия бряг, само една единствена в момента е излязла в морето, а други години едва успяват да поемат всички желаещи.
Случвало се е да има и премеждия с лодката. Тогава си е казвал: „Край! Продавам я и никакво море повече!” Но на втория ден вече е размислил и се връща. „Който обича морето, трудно се разделя с него”, споделя Росен.
Към корабчето се запътва поредното семейство, готово да плати цената за едночасова разходка, да се наслади на гледката и морския бриз. Пожелавам им попътен вятър. И продължавам да следвам лятото по криволичещите улички на Белия град.
