Възникнала през късноантичния период на мястото на по-старо гетско, а впоследствие и ранно-римско селище, крепостта Палмате е заградената площ от над 220 дка. Допълнителната защита е осигурявана от 20 бойни и наблюдателни кули. Двете крепостни порти са давали достъп до минаващ през крепостта път. Извън стените, по скалистите склонове и тераси на суходолието били пристроени квартали, а върху живописно разположения скален масив Шан кая се е намирал самостоятелно укрепен култов център.
Някога сегашният археологически комплекс е бил изключително важен светски, религиозен и административен център, разположена на границата между късно-римските провинции Втора Мизия и Малка Скития. Днес територията на крепостта попада частично под съвременното село Оногур, но по-голямата част от нея е останала незасегната от съвременно строителство. За съжаление, на тази територия са извършвани интензивни агромелиорационни дейности, а каменните останки са използвани като кариера до преди няколко години.
Жителите на Палматис определено са се радвали на благоденствие, за да могат да си позволят подобна базилика, смятат археолозите.
Колкото и да е огромен този град, колкото и да е представителна тази базилика, за това място няма открит и един ред писмени сведения. Така че археологията ще даде историята на града. От всичките 220 декара на града, до тук е проучена само базиликата. Но пък тя може да разкаже най-много за миналото му. Сега изненадва с необичаен атриум. Непокътнати във времето, колоните в базиликата дават възможност на нашите учени да се с правят с една почти 100 годишна загадка. Какво означават откритите единични букви върху колони и капители?
През 2018 г. окончателно бяха установени размерите на голямата епископална базилика в крепостта Палматис. Тя е с ширина 29 и дължина 58 метра, съобщиха от Община Тервел. За съжаление, зидовете на култовия комплекс са съхранени само в основата си, поради ваденето на обработени камъни през по-късно време. Археологическото изследване успя да възстанови не само плана и устройството на базиликата, но и важни моменти от драматичните събития свързани с разрушаването на крепостта Палмате.
Установи се, че тази крепост е превземана поне два пъти, в края на VI или началото на VIIв. Тогава аварите и подчинените им кутригурски и славянски племена многократно опустошават северните части на Византийската империя. При едно от тези нашествия Палмате и района му са подложени на разорение. Тогава останалите местни жители и византийския гарнизон разделят крепостта на две и изоставят по-лесно досъпната част от нея. Именно тогава катедралният храм търпи вътрешно преустройство и е оформен като епископски. Апсидата е стеснена от издигнатия деветстъпален синтрон.
