На 19 януари се навършват 100 години от рождението на писателя Ивайло Петров. Д-р Кремена Митева – главен уредник на отдел „Литература и изкуства“ към РИМ-Добрич, очертава контактите на Дом-паметник „Йордан Йовков“ с писателя през последните няколко десетилетия преди смъртта му през 2005 г.
Известно е, че Ивайло Петров е творчески псевдоним на родения на 19 януари 1923 г. в добричкото село Бдинци Продан Петров Кючуков. През 1942 г. той завършва днешната добричка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Неслучайно през 2006 г. училището учреди награда на негово име, която се връчва на 11 май на ученик с най-високи постижения в областта на науката. Писателят дебютира през 50-те години на ХХ век, десетилетието на така наречения „епически бум“. Става известен обаче с втората си книга – повестта „Нонкината любов“ (1956 г.). Белетристът затвърждава популярността си с романа „Мъртво вълнение“ (1961 г.), с повестите „Преди да се родя. И след това“ (1968 г.), „Божи работи“ (1979 г.), „Най-добрият гражданин на републиката“ (1980 г.); с разказите „Любов по пладне“ (1976 г.), „Есенни разкази“ (1978 г.), „Три срещи“ (1981 г.) и др. Най-известната му книга като че ли е романът „Хайка за вълци“, чието първо издание е през 1982 г. За своите белетристични постижения Ивайло Петров е награждаван с множество отличия. За нас е особено важно да споменем присъдената му през 1990 г. Национална литературна награда „Йордан Йовков“. През 2008 г. издателство „Литературен форум“ заедно с фондация „Бъдеще за България“ учреди и Национална литературна награда на името на Ивайло Петров. За първи път тя бе присъдена на Георги Мишев за неговия роман „Патриархат“.
Ивайло Петров, макар и живеещ главно в София, е част от литературния живот на Добруджа и на тогавашния Толбухин (дн. Добрич). Белетристът е член на Дружеството на писателите в града. Притежаваме снимка на Дружеството пред паметника на Йовков, правена вероятно през 1981 г., в центъра на която е Ивайло Петров. Имаме информация също, че на 17 април 1986 г. именно Ивайло Петров открива годишното отчетно-изборно събрание на Дружеството на писателите в гр. Толбухин. Доклад за творческата и обществено-културната дейност през 1985 г. изнася Драгни Драгнев – член на ръководството. Най-значими изяви през годината имат Петър Славински, Стефан Поптонев, Любен Петков и Иван Сарандев. Избрано е ново ръководство в състав: Ивайло Петров, Йордан Дачев, Драгни Драгнев, Любен Петков, Йордан Трухчев, Елка Няголова и Красен Русев. Следователно Ивайло Петров не е само формален член на организацията, но и активно участва в нейната работа и дори в ръководните ѝ органи.
Във фонда на музея се съхраняват и снимки от 1980 г., когато в края на ноември тържествено е открит Дом-паметник „Йордан Йовков“. На общите фотоси на външните стълби на музея Ивайло Петров е в центъра на средния (третия) ред. Камерата го е уловила също как внимателно разглежда новооткритата музейна експозиция.
Ивайло Петров е един от носителите на литературната награда „Йордан Йовков“. Тържественото събрание, на което тя му е връчена, се провежда на 23 ноември 1990 г. от 18.00 часа в голямата зала на Драматичен театър „Й. Йовков“ в Добрич. Слово за Йордан Йовков произнася проф. Иван Сарандев – получил на същата церемония литературното отличие за изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Журито, определило наградите, е председателствано от Марий Ягодов. Ивайло Петров предоставя паричната сума от наградата си на детските градини в Добрич…
Вниманието към Ивайло Петров през 1990-те години в Добрич е голямо. Скоро след като получава наградата на името на Йовков, той е избран през 1994 г. и за почетен гражданин на Добрич.
Носител на тези високи отличия, писателят продължава да бъде свързан не само с Добрич, но и с цяла Добруджа – особено с гр. Балчик. Той е сред инициаторите за поставяне на бюст-паметник на Йордан Йовков в София. Тъкмо по този повод Дом-паметник „Й. Йовков“ си е кореспондирал с Ивайло Петров. На наше запитване какво е развитието на въпроса, писателят отговаря:
„От години се опитвам да убедя тукашните културни и общински институции да се постави паметник на Йордан Йовков в Борисовата градина при паметниците на други наши писатели. Ходил съм при министър Емма Москова, при Иван Костов, при Стефан Софиянски и др. Преди 20 дни отново бях при Стефан Софиянски и той обеща да направи каквото може.
Намерил съм и скулптор. Той направи бюста още преди две години. Цената му не е голяма. Бюстът, постаментът и материалите ще струват общо десет хиляди лева. Тази цена може и да се намали.
Преди години съм говорил и със служителите в Съвета в Добрич, но напразно.
Най-добре е сега да изчакаме решението на кмета Софиянски. Той наскоро ме обяви за почетен гражданин на столицата и вярвам, че ще обърне сериозно внимание на предложението ми за паметника на Йовков.
Желая Ви всичко добро! (Ив. Петров)
7 април 2003
София“
Все пак усилията дават резултат. Бюст-паметник на Йовков е поставен в Борисовата градина през 2005 г. Вероятно Ивайло Петров не доживява този момент. Дали настоящият паметник е този, за който ни пише белетристът, не знаем. До неотдавна в Регистъра на паметниците на София не беше посочено името на скулптора. В момента информацията е следната: „Бюст-паметник на Йордан Йовков, „Алея на бележитите българи” (№43), в централната част на парк „Борисова градина“, обявена за резерват на градинско-парковото изкуство (ДВ бр.96 от 1988 г.). Паметникът е поставен през 2005 г. с решение №732 на заседание на Столичния общински съвет, проведено на 21.11.2005 г., протокол №63, точка 49 от дневния ред, по доклад № 93-00-368/05.10.2005 г. За направата на паметника са отпуснати 14 000 лв. от актуализирания бюджет за дейност „Култура” към Столична община. През 1988 г. е бил изработен (същият?) бюст на Йовков за парка от скулптора Валентин Старчев на стойност 10 000 лв.“.
Благодарение на сведения от писателя и скулптор Евгений Кузманов и стигнахме до подобна информация, преди да бъде публикувана в Регистъра. Въпреки някои неясноти все пак е важно, че идеята на една група интелектуалци, сред които и Ивайло Петров, е срещнала разбиране явно по време на управлението на Стефан Софиянски, макар че монументът е поставен малко след това. По този повод имената на Йордан Йовков и Ивайло Петров отново се оказват свързани.
Снимки: Дом-паметник „Йордан Йовков“
