Екипът на Художествена галерия – Добрич, и творците Желко Терзиев, Калина Димитрова и Красимир Терзиев представят изложбата “Яйце от крава, мляко от кокошка”. Експозицията предлага селекция от творби, създадени в периода 2000 г. – 2024 г., които с различни прийоми и в различни аспекти свързват тревогите на деня с дълги исторически перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и вграждане в колективното въображаемо.
Вместо сигурността на традиционния свят на изкуството, в който произведенията заемат своите отредени места – на стената и на постамента, изложбата предлага обекти, които объркват и усложняват тези традиционни представи. Маслената боя, примесена с восък , както това са правили египетските майстори на енкаустиката, се превръща в материал за отливане на скулптура (Желко Терзиев, “Обект на цвета”, 2015).
Прозрачният плексиглас придобива възможности за възстановяване на корените на изсъхнало дърво (Калина Димитрова, “Фантоми II”, 2022).
Кората на дърво, отделена от ствола, се оказва единствената останала репрезентация на вида, превърнат в материал за огрев (Красимир Терзиев, “Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)”, 2023).
С тези странни техники и трансформации на материали авторите в изложбата се опитват да съберат развързаните краища на сложния свят, който обитаваме, в който няма по-важни и по-незначителни неща.
Интелектуалните обобщения са преплетени със забавленията на комиксовите герои (Желко Терзиев, “Посланието не е медията II”, 2000), грижата за оцеляването в период на глобална пандемия с илюзията за дома като Ноев ковчег (Красимир Терзиев, “Фантазии от убежището”, 2022), блясъкът на синтетичните материали с тревогите около унищожението на биосферата на планетата (Калина Димитрова, “Равновесие”, 2022).
Заглавието на изложбата идва от румънска поговорка, която дядото на Желко и Красимир Терзиеви (род на преселници от Северна Добруджа) разказва в тяхното детство – поговорка, която след толкова години се оказва ключ към разглеждането на тази изложба.
Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г. в класовете на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел, а през 2005 г. – магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.
Има самостоятелни изложби в галерия „Ирида“, галерия „Пистолет“ и клуб „Осмата топка“.
Участвал е в изложби в Proect Donau (Карлсруе), в галерия „Академия“, галерия „Райко Алексиев“, СГХГ, NBSP Gallery (Париж), Фестивала на австрийския филм „Diagonale“ (Виена), XI Биенале на младите художници от Европа и Средиземноморието (Атина).
През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.
Калина Димитрова е родена през 1975 г. в Габрово. Има магистърска степен по стенопис в Националната художествена академия – София, 2002. Работи с обекти, фотография, видео, живопис и рисункa. Сред самостоятелните ѝ изложби са „Звездни кожи и фантоми” (галерия „Харта“, София, 2023), „Фантоми” III (Collect Gallery, Истанбул, 2023), „01100011 01101000 01110010 01101001 01110011 01110100 01101101 01100001 01110011”, (галерия „+359“, София, 2020), „Биофилия” (галерия „Credo Bonum“, София, 2020).
Участва в множество групови проекти, сред които „Вечно завръщане” (галерии „Пунта и Поста“, София, 2023), „Bios Polis“ (Station Contemporary Art Gallery, Братислава, Словакия), „Check In“ (Collect Gallery, Истанбул, Турция, 2022) „Да колекционираш съвременно изкуство, колекция Владимир Илиев“ (Национална художествена галерия, София, 2021), „Хербариумът като място за съхранение на идеи” (Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство, София, 2021) „Невидимото. Визуализации отвъд паметта, въображението и симулираната реалност“ (галерия „Райко Алексиев“, 2020), „Изображението вече не е налично“ (ИСИ-София, 2017), „Фрагментирани истории“ (Der Verein Berliner Künstler, Берлин, 2017), Vienna Contemporary – Focus Bulgaria (Виена, Австрия, 2015).
Красимир Терзиев (роден в Добрич, 1969 г.) е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща различни медии, като видео/филм, фотография, живопис/рисунка и текст, поставяйки под въпрос границите между реалност и фикция, като същевременно изследва разнородните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от поразителното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки “хардуер“.
Терзиев има докторска степен по „Културна антропология“ от Софийския университет (2012), където понастоящем преподава, и магистърска степен по живопис от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2008 до 2016.
Негови произведения са част от колекциите на Centre Pompidou/MNAM (Париж), Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija (Любляна), Art Collection Telekom (Бон), Софийска градска художествена галерия, Kunstsammlung Hypovereinsbank (Мюнхен) и др.
Носител на Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“ (2011) и наградата за ново българско изкуство „Гауденц Б. Руф“ (2007).
Изложбата може да се види до 4 юни.
