Той не е голям, няма бални зали и инкрустирани стени и тавани, но бялата му разностилна сграда е емблематична, а невероятните му градини носят уют и спокойствие, заедно с уникалната гледка към морето и искрящите бели балчишки скали от черупчест варовик. Историята на двореца ни води назад в годините от първата половина на 20-ти век, през които районът на североизточна България е бил част от Румъния. Старите жители на Балчик разказват, че когато през 1924 г. 47-годишната румънска кралица Мария Чокойска за първи път посетила тези места, тя се влюбила завинаги в това прелестно и диво кътче от рая и решила да си построи тук лятна резиденция, в която да прекарва възможно най-много време.
Десет години са нужни на двама италиански архитекта за построяването на двореца и вилите край него, които също влизат в комплекса. Те умело преплитат стилове от различни краища на света и от различни религии. В комплекса си дават среща десетки ориенталски, тракийски, римски и християнски символи, украсили пищните колонади, арките, чешмите и венецианските мостчета. Мостът на въздишките, мавританските водни площи, огромните автентични тракийски делви и римските надгробни паметници съжителстват в хармония сред пищна растителност. Те са освежавани от десетките поточета, водопади и водоскоци. Дворецът бил оформен така, че всеки от принцовете или гостите да бъде максимално уединен в покоите си.
Все повече изследвания сочат, че “Дворецът” е изграден като копие на божиите земи. Тук присъстват всички елементи – нимфиона, където Христос е срещнал самарянката, Гетсиманската градина, Райската градина. Тук са представени библейските земи на по-достъпно място за тези, които не могат да стигнат до Ерусалим. В парка на Двореца може да се разходите из няколко тематични градини – Гетсиманската градина, в която растат ориенталски плододаващи дървета като нар, смокиня, хинап, райска ябълка; Английският двор, в който се намира езерото с водните лилии, оградено с конусовидно подстригани стари чимшири; Розариумът, където може да помиришете и да се насладите на пъстрите цветове на многобройните розови храсти. Може да минете по алеята, настлана с воденични камъни, да седнете на каменния трон, обърнат към морето, да се изкачите по тесните каменни стъпала и да минете по моста до водопада.
Не по-малко вълшебство предлага преминаването по Алеята на вековете. Оформената от 19 воденични камъка алея е красиво обградена от тунел от разцъфнали цветя. Легендата гласи, че желанието на кралицата е било с отминаването на XX век на пътеката да бъде свален и последния двадесети камък, а на негово място да бъде поставен двадесет и първия.
В комплекса се намира и параклисът „Стела Марис“, за който е интересно, че има двойник – същият параклис се намира в друг дворец, принадлежал на кралица Мария – небезизвестния замък Бран в Румъния, увековечен в книгата и филмите за граф Дракула. Точно в него сега лежи сърцето на кралицата, след като Румъния го изисква от България, против волята на самата Мария, която е пожелала след смъртта ú то да остане завинаги в Балчик. Духът ú обаче, може да се усети и днес навсякъде из Двореца и неговите уникални градини.
