Има такова място, където можете да се разходите по дъното на река и това е коритото, на някога пълноводната Суха река. Тя извира от Варненското село Изгрев, минавала е през територията на сегашните области Варна, Добрич и Силистра и се е вливала в езерото Олтина в Румъния. Сега тя пресъхва около с. Карапелит. И като всяка вода – тя е предполагала живот, създала е условия тук да се заселят хора, да живеят и да оставят следи. Успоредно с реката е имало и път, а мястото е било населено и оживено. Откритата Базилика край Оногур по мащаби може да се сравнява единствено с раннохристиянската църква „Света София“ в Константинопол, а край крепостта Палматис е минавал римския път Марцианополис – Дурострум.
Манастирските комплекси „Шан кая”, „Гяур евлери” и „Асар евлери“ в близост до селата Балик, Оногур и Ефрейтор Бакалово се предполага, че са поставили началото на традицията на скалните манастири, която по-късно е пренесена от Добруджа в Западна Европа.
Комплексът „Шан кая“ е издълбан на 8-9 метра височина в отвесна скала, наричана от местните „Шан кале“, включва 64 метра галерия от скални помещения които са свързани помежду си. Той, както и другите два, са съхранени и напълно достъпни. До всички скални манастири може да се стигне пеш, а преходът отнема между 2 и 4 часа.
Голяма част от населението на селата в околността са татари, заселили се по тези земи след края на Кримската война, обособили общности, които още спазват традиции и обичаи, останали от стари времена. Това обяснява защо този център на ранното християнство е населен основно с мюсюлмани, което му придава допълнителен чар и загадъчност. Можете да подходите към мястото от пътя за Силистра или от пътя през Крушари – и през двете места има какво да се види, всичко е указано с табели, а и в сайта onogur.eu има подробна информация за това, което ще видите. Може да си го определите като екопътека за разходка, за поклоннически туризъм или като място за кратка почивка със семейство и приятели някъде в околността, защото тук всяко кътче е уникално красиво. И не красота, от която ти спира дъха, макар че има и такива места, а някак… всепоглъщаща, някак си даваш сметка, че си тук за малко, че това го е имало много преди теб, ще го има и много след теб и ти си един щастливец, че можеш да споделиш един миг от това безвремие. Всичко е толкова красиво и в перфектен баланс, че този баланс се отразява вътре в теб и ти се струва, че се разтваряш в това, което те заобикаля и ставаш част от него. Зеленина, малки горички, аромат, птича песен, вода, скали, пещери, история – идеалната рецепта за почивка в хармония.
Вървиш по дъното на реката, вдигаш поглед нагоре и виждаш входовете към манастирите над теб. Можеш да се качиш и да влезеш, да се разходиш, да погледнеш през прозорците на стаите, които са в скалата и от които са гледали хора столетия преди теб и да се опиташ да се потопиш в онова време, в което да отдадеш живота си на Бога, живеейки в пещера е било въпрос на силна отдаденост и вяра. А ако имате по-богата фантазия, можете дори да видите лодките, които плават по реката и да чуете шума от хората на брега.
