Вече 20 години на остров Ливингстън има ледник Калиакра и връх Шабла. На днешната дата – 10 януари, се навършват 20 години от издаването през 2003 г. на Указ 4 на президента Георги Първанов, с който се дават български имена на 58 географски обекта от остров Ливингстън на архипелага Южни Шетлъндски острови в Антарктика.
Това не е първият указ на български президент, с който се именуват обекти на Ледения континент. От 1996 г. с указ на президента Желю Желев хълм е кръстен на Синеморец, връх – на старата столица Плиска. Друг връх носи името Хемус, което е старото наименование на Стара планина, а плато е наречено Балкан. През 1997 г. президентът Петър Стоянов подписва указ, с който ледник е кръстен Търново, ледопад – Руен, и седловина – Несебър. През годините стотици места на Ледения континент са кръстени с български имена, припомни БТА.
Проверка на сайта Про Нюз Добрич показа, че на ледения континент има полуостров Албена на остров Брабант, Балчишки рид на остров Ливингстън, там е и морски нос Безмер, има върхове с имена Белгун и Бранище. На остров Ливингстън има Добричка могила и ледник Добруджа, там са също морски залив Каварна, и върховете Тервел и Шабла, както и ледник Калиакра. На Земя Греъм могат да се открият рид Залдапа, както и ледниците Крапец и Русалка. Морски нос на остров Гринуич носи името Йордан Йовков, а друг – на остров Тауър, се нарича Кранево.
България заема вече едно утвърдено място в антарктическата общност, заедно с най-развитите икономически и военни гиганти на света. Макар и за много кратко време, от тридесет години, страната ни е равноправен участник в антарктическите отношения.
В исторически план може да се каже, че начало на българската полярна дейност дава Васил Захариев, метеоролог, участник в 13-та Съветска антарктическа експедиция през 1967 г, като синоптик. През 1978 година България става член на Антарктическия договор, а през летния сезон на 1987-88 г шестима български учени участват в съвместни проекти с Британската антарктическа служба и Съветския институт за изследване на Арктика и Антарктика. От 1994 сме член на Съвета на мениджърите на национални антарктически програми (COMNAP), на който през 2019 г България беше даже и домакин. От 1998 г членуваме в Европейския полярен борд.
Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“
През 1988 г. са положени основите на Българската антарктическа база (БАБ), но за пет години дейността там прекъсва, до 1993 г, когато съоръженията са обновени. На Базата се дава името „Св. Климент Охридски” и се утвърждава със специален Указ на президента Желю Желев. От 1995 година на Базата функционира действителен пощенски клон 1090 на Български пощи. Три години по-късно в употреба влиза нова сграда със закрита площ от над 60 кв.м, със спални помещения и медицински кабинет.
През 2003 г. е построена първата православна постройка в Антарктида – параклисът „Св. Йоан Рилски“, а пет години по-късно, през 2009 г. са построени двете нови сгради, където понастоящем са разположени научната лаборатория, медицинския кабинет и спални помещения. Първата българска постройка, известна като „Куцото куче“ беше официално документирана като първи действащ музей в Антарктида през 2015 г. В днешни дни базата може да приеме 22 души при нормални условия за работа.
Българският антарктически институт е Национален оператор на българските дейности в Антарктида и организатор на експедициите, като заедно с това поддържа Българската антарктическа база на о-в Ливингстън. Националната антарктическа програма се финансира от Министерството на образованието и науката и частично от Министерството на околната среда и водите. Антарктическите дейности на България са под егидата на Президента на Републиката.
Много важна е логистичната подкрепа на полярните институции на няколко големи страни – Испания, Бразилия, Чили и Аржентина. Съответно в Българската база са работили съвместно с българите учени от много държави: Испания, Португалия, Германия, Южна Корея, Япония, Аржентина, Чили, САЩ, Канада, Монголия, Турция, Люксембург, Северна Македония, Колумбия, Русия, Беларус – 16 държави от цял свят, като може да се каже, че в най-тясно сътрудничество са българската и испанската полярни програми. Двете бази, „Св. Климент Охридски“ и испанската „Хуан Карлос I“ са разположени в съседство на о-в Ливингстън.
Ето какви географски обекти, чиито имена са свързани с област Добрич, открихме:
Албена полуостров остров Брабант
Балчишки рид рид остров Ливингстън
Безмер морски нос остров Ливингстън
Белгун връх Земя Греъм
Бранище връх планина Елсуърт
Добричка могила връх остров Ливингстън
Добруджа ледник остров Ливингстън
Залдапа рид Земя Греъм
Йордан Йовков морски нос остров Гринуич
Каварна морски залив остров Ливингстън
Калиакра ледник остров Ливингстън
Кранево морски нос остров Тауър
Крапец ледник Земя Греъм
Русалка ледник Земя Греъм
Тервел връх остров Ливингстън
Шабла връх остров Ливингстън
