Изследването на д-р Кремена Митева “Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 година” попада сред Литературните събития на 2022 година според “Литературен вестник”.
Специализираното издание за литература и литературна критика “Литературен вестник” публикува анкета с литературоведи, писатели, поети. В нея те споделят и коментират книгите и събития, които са ги впечатлили през изминалата 2022 г.
За литературния историк Михаил Неделчев събитие за миналата година в раздела “Документална проза” е изследването на д-р Кремена Митева “Културно-просветният живот в град Добрич през 1919-1944 година”.
Антония Велкова – Гайдарджиева, литературен историк и критик, професор във Великотърновския университет, определя труда на д-р Митена като “Документално скрупульозно и едновременно с това увлекателно и вълнуващо четиво за покрусата и възторга, за драмите и еуфориите на златната българска земя в нейните исторически патимии.”
Д-р Кремена Митева е автор на 3 книги и е един от двамата съавтори на още 6 книги; съставител и редактор е на десетки книги, научни сборници и други издания. Публикувала е над 70 статии, свързани с литературната и културната история на Добруджа и България. През 2015 г. става носител на националното Отличие за принос в научното изследване и популяризиране на Йовковото литературно наследство. Нейната монография „Културно-просветният живот в град Добрич през 1919 – 1944 година“ (265 стр.) си поставя задачата въз основа на български научни изследвания, архивни материали и периодични издания да представи духовния живот в град Добрич през посочения период. В изследването е нарисувана сравнително цялостна картина на легалната, по-завоалирана съпротива на българите в румънската държава, която поддържа жив техния народностен дух. Мирният протест срещу чуждия език, чуждото образование, чуждата култура обикновено е скрит зад маската на културни и просветни организации, чиято дейност, без да престава да бъде просветителска, е и много повече. Те поддържат огъня на българщината у добруджанци. В книгата са щрихирани и образите на десетки личности с възрожденски дух, живели и работили в Добрич по това време. Независимо какви са по професия, те осъзнават будителството като своя свещена мисия. И не жалят сили, знания и талант да реализират целите си. Българската интелигенция в Добрич и в цяла Южна Добруджа има своя значим принос за запазването на българския характер на областта. Дейността на тези общественици, учители, журналисти, писатели, хора на изкуството е останала малко встрани в историческите трудове. Затова изследването се опитва донякъде да попълни тази празнота.
Интересни са свидетелствата за литературния живот в Добрич. Кремена Митева се спира върху работата на Йордан Йовков в града през 1918 – 1919 г., върху първия белетристичен текст на Дора Габе и активната дейност на поетесата за възвръщането на нейния роден край към отечеството. Културният живот в Добрич по време на втория румънски режим е представен и през погледа на родената в града писателка Севда Костова, чийто мемоарен роман „Земя и корени” беше издаден преди пет години. Д-р Митева разглежда също знакови посещения в Добрич на редица български писатели, учени и интелектуалци като Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Елин Пелин, Димитър Талев, Никола Фурнаджиев, Ангел Каралийчев, Елисавета Багряна, Владимир Василев, проф. Асен Златаров, проф. Димитър Михалчев и мн. др. Акцент в работата е и своеобразният „поход” след Крайовския договор (1940 г.) на български писатели и журналисти към възвърнатата по мирен път Южна Добруджа.
Книгата е издадена от „Ларго Сити“. Тя е снабдена с богат илюстративен материал. Една част от снимките се обнародват и разчитат за първи път. Литературен редактор на изследването е Стилиян Митев. То е предназначено както за специалисти, така и за широк кръг читатели с хуманитарни интереси.
В монографията са публикувани и много архивни снимки, като авторът посочва, че част от тях се обнародват и разчитат за първи път.
