Един разкошен златен пръстен вдигна още малко завесата над историята на една от българските столици – Калиакра. Разкошното бижу с надпис, изображение на гълъб и монограми от двете страни на Палеолозите, бе открито в царския некропол в града на деспот Добротица. То е от известния „Калоянов тип“, но с много по–детайлна и изящна украса по халката.
На пресконференция днес директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова изнесе информация за тазгодишните археологични открия на нос Калиакра. Тя разказа за изследването на двадесет гроба и изненадващото открити на богато погребение на неизвестен до момента аристократ и наследник на Палеолозите – Господин Георги Палеолог. В нея участваха още кметът на Каварна Нина Ставрева и директорът на Историческия музей Панко Георгиев.
Доц. д-р Бони Петрунова, която от години проучва крепостта на носа, попадна на гроб от ХІV в. на млад мъж. Той е бил положен в земята с много богати дарове. Върху тялото му бил поставен лакримарий – съд за събиране на сълзите на оплаквачките. Но голямата находка – пръстенът с монограмите на императорската фамилия в Константинопол, изскача от торбичка, сложена отляво на скелета. “Разкошна изработка. В средата е изобразена птица, най-вероятно гълъб”, разказва доц. Петрунова. Най-хубавото е, че на пръстена е изписано името на неговия притежател – Господин Георги Палеолог. Подобно скъпо бижу и то с надпис и монограми говори, че става въпрос за виден аристократ от Калиакра.
Това е вторият златен пръстен, открит в крепостта, но единственият с надпис и име.
Тепърва доц. Петрунова ще доказва кой е знатният Георги. Досега той е непознат на историците, името му не се среща в писмените паметници. Затова топ археоложката трябва да открие кой е. Доц. Петрунова обаче вече има хепотеза, по която работи. Малко романтично, както тя самата казва, но вярва, че това е внукът на деспот Добротица – от дъщеря му, която се жени за престолонаследника на Палеолозите – Михаил Палеолог. Причината да ми хрумне тази хипотеза е, че от двете страни на пръстена се вижда монограмът на Палеолозите. Тоест човекът, когото сме намерили е бил наследник едновременно на трона на Калиакра и на Палеолозите във Византийската империя, обяснява директорът на НИМ. Тя проучва средновековната морска столица на България от 2004 г. Финансирането на разкопките това лято е от Министерство на Културата и Община Каварна.
Тази година проучвания продължават в същия сектор, в който миналото лято екипът на доц. Петрунова откри глиненото гърне със златно съкровище, което стана известно като “татарската плячка”. То бе намерено под подовото покритие на опожарено в края на ХІV век помещение. Гърнето е пренесло през вековете най-голямото съкровище по земите ни от този период. Цели 957 предмета: 873 сребърни и 28 златни монети, 11 златни обеци, 2 пръстена – златен и сребърен, единият с камък, четири мъниста от скъпоценни камъни и злато, апликации и катарами. Според доц. Петрунова, твърде вероятно е скъпоценностите да са заграбени от различни хора по време на някое от големите нападения над столицата на Добруджанското деспотство през ХІV в. В опита си да скрие плячката, крадецът ги е закопал под пода на къщата си, но не е могъл да опази заграбеното, защото и неговият дом е бил опожарен. В края на миналата година съкровището заблестя в Кръглата зала на НИМ като част от специалната изложба за златното археологическо лято на археолозите от музея.
До края на годината Националният исторически музей ще публикува е каталог на “Татарската плячка”.
Директорът на НИМ се надява да попадне на още много интересни находки, защото некрополът е много голям и е с много богати дарове. По тях може да се съди, че това е некрополът на аристократичната прослойка към двора на деспот Добротица и неговият син Иванко Тертер.
Още в първата година, когато започват проучванията тя намира две златни монети, поставени на очите на покойник. Сега, преди пръстена, пък попада на две разкошни златни обеци.
В гроба на Георги Палеолог археологическият екип разкри богати дарове, които дават възможност да се възстанови ритуала по изпращането на младия покойник. Погребението е извършено през втората половина на XIV век, като ямата е оформена върху скалата с ограждане от камъни. Благородникът е бил положен в ковчег, от който има добре запазени следи. Лицето му е било покрито с луксозна материя, върху тялото му са поставени даровете и стъкленият лакримарий.
За последните 16 сезона са откривани множество богати погребения на калиакренската аристокрация. Сред ценните находки са богослужебни книги със сребърен обков, които са били поставяни са били върху лицето на висши духовници при погребението им. Една от най-знаковите находки в Калиакра остава пръстенът-убиец. Бижуто с тайник за отрова е единствено по нашите земи от онова време.
