„Стела Марис” е най-малката църква в страната. Може да се приеме, че за една кралица е по-добре да построи катедрала… Но тогава не би било възможно да я построя на малката тераса над морето и не бих могла със собствени средства, тъй като не живеем във време на благоденствие. За това „Стела Марис” е толкова скромна. Нейната архитектура е чисто византийска, но красотата е уникална за страната. Тя е копие на една малка църква, която открих в отдалечено селце в Кипър. Единствената разлика е, че камъкът от Балчик е в такава топла окраска, че сякаш отразява лъчите на слънцето. Вместо да е бедна и гола отвътре, тя стана едно разноцветно бижу, в което доминира синият цвят. Синьо, защото църквата е посветена на Божията майка, закрилничка на морето” – това са думи на румънската кралица Мария за най-малката църква в България, споделени на фейсбук страницата на Държавен културен институт „Двореца” – Балчик. Текстът е от книгата „… Балчик”, посветена на румънската кралица Мария, чиито автор е Росица Малчева – Златкова. Самата тя е и продуцент на филма „Дворецът Балчик”, който участва в няколко международни фестивала за документално кино.
“Стела Марис” или “Пътеводна звезда на морето” е предпочитано име от далечни времена, с което хората на морето са наричали Благословената Дева Мария. Параклисът, построен през 1929-1930 г. е копие на църква от 15 век, която и до днес съществува в северната част на остров Кипър. Там тя се нарича Св. Джеймс и се намира на 20 км от град Фамагуста в селцето Трикомо. Кралица Мария посещава района и много харесва църквата. Изпраща специален каменоделец, който да вземе размерите и да изгради такъв храм в резиденцията й в Балчик.
Стенописите са дело основно на художника Анастасе Демиан, като в началото по тях е работил друг румънец – Димитру Браеску, а на по-късен етап се включва и Таше Папатриандафил. В украсата на храма важно място заема изображението на самата кралица, която държи Стела Марис. Разположено е от дясната страна на входа, а от лявата е принцеса Илеана, държаща кораб. Иконостасът в църквата е изработен през 1721 г. и донесен от Кипър специално за новопостроения параклис.
Дърворезбованият трон в храма е с изящно фина позлата. Разчита се красива раннохристиянска символика. Предните два крака на трона са резбовани змейове, а подлакътниците, със стилни флорални, пластични символни форми и композиции, изобразяват представата за Рая. Част от флоралните елементи на облегалката описват полукръг, в двата края на който има хералдически лъвове, символ на властта и бдителността. Според средновековните поверия царят на животните спял с отворени очи. Паунът, държащ в клюна си кръст, е символ на вечния живот в Рая. В ляво на пауна е страната на греха с луната и два пентаграма – символи на Адам и Ева. Слънцето, от другата страна, символизира божествената светлина на живота и вечната истина. Над него е владишката митра, обградена с меч /християнски символ на справедливост и възмездие/ и скиптър /древен символ за власт/. Птицата най-отгоре е феникс. В християнската религия е знак за вечност и най-вече за възкресение. В най-горната част на облегалката е резбовано слънце, увенчано с корона.
Един от най-интересните факти за параклиса „Стела Марис” е този, че кралицата пожелава след смъртта й сърцето й да бъде положено в него. Тази нейна воля е изпълнена. След смърта й през 1938 г. сърцето й е поставено в обковано със скъпоценни камъни ковчеже и оставено в параклиса.
На 8-ми септември 1940 г. – ден след подписването на Крайовската споготба, ковчежето със сърцето на кралица Мария е изнесено от параклица „Стела Марис” на Двореца в Балчик и предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния. Съществуват сведения, че сърцето на кралицата е отнесено в замъка в Бран и поставено в дървената църква там. Една година по-късно е преместено в скалиста пещера, намираща се до двореца в Бран.
Още през 1940 г. година, принцеса Илеана – любимата дъщеря на кралица Мария, предприема инициатива в Бран да бъде изграден параклис по модела на „Стела Марис” в Балчик и в него да бъде поставено сърцето на майка й. Той е завършен едва през лятото на 1947 г., в края на която обаче режимът в Румъния премахва монархията и крал Михай и принцеса Илеана са прокудени от страната. Така сърцето на кралица Мария остава в скалната крипта на двореца в Бран цели 27 години. През март 1971 г. то е пренесено в Националния исторически музей на Румъния, където е и до днес.
