Едно от най-големите археологически открития на 21-ви век бе потопено доскоро в мистичния свят на античността, под старата част на днешен Балчик. Тук се намират руините на голям античен град, който възниква през VI в. пр. Хр. На брега на съществуващото вече селище Круни, морето изхвърля дървена статуя на бог Дионис. Приемайки това за знамение жителите му дават ново име – Дионисополис. Градът просъществува като важен търговски и административен център до VI в. сл. хр., когато огромна приливна вълна, предизвикана от земетресение с епицентър в морето, го залива. След отдръпването й се свлича земна маса, която векове наред скрива от света античен храм. През 2007 г., в една априлска сутрин, знак от миналото си проправя път. Радостина Енчева – директор на историческия музей /тогава уредник/ успява да спре багерите, които копаят основи за нова сграда, преди да заличат останките от важна културна ценност – Храмът на Понтийската Майка на боговете – Кибела.
Започват разкопки, всички артефакти, които са намерени са почти непокътнати и този факт превръща археологическата находка в най-добре запазения храм на богинята откриван до момента.
А коя е Кибела? Тя е „Понтийската майка на боговете“, трако – фригийска богиня, олицетворяваща природата и нейното плодородие. Почитайки всемогъщата й сила хората започват да изработват статуи с нейния образ и да й отдават почит, като извършват ритуални жертвоприношения на животни. Изграждат и храмове посветени на нея, където се молят за плодородие и благодат. На светилищата са дарявани пари, имоти, сгради, лозя, дори работилници.
Култът към богинята възниква в Мала Азия, като по-късно е пренесен в Гърция и Рим. Доказателство, че е имало култ към нея и по нашите земи е открития храм в Балчик, който е разположен на 250 м. от морето.
Изграден е през III в. пр. Хр., храмът е бил действащ в продължение на 700 години. Тук са се извършвали ритуали дори сто години след въвеждането на християнството като религия. Той има правоъгълна форма, а фасадата е обърната към морето с вход от юг. В едикулата е стояла основната храмова статуя на Великата богиня майка, облечена в дълъг хитон и химатион седнала на трон, държаща тимпан в лявата ръка. При четири от намерените статуетки в скута на богинята е легнал лъв. Намерените надписи и мраморна пластика свидетелстват за религиозния и обществен живот в Дионисополис.
Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към „Понтийската майка на боговете“, откривани до сега на едно място. Това са над 200 монети, 27 мраморни епиграфски паметници (надписи), над 20 мраморни скулптурни изображения на Кибела, Афродита, Посейдон, Дионис и Пан.
Античният храм в Балчик е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и единствения в света толкова добре съхранен, подобно на Помпей.
Археологическите находки могат да се видят в една от експозиционните зали на Исторически музей – Балчик.
Откритието на храма е едно от най-значимите събития не само за Балчик, но и за България, тъй като обогатява неизмеримо културното наследство на страната.
