Колекция от златни и сребърни пафти ще бъде показана за първи път през август 2023 година в изложбената зала на Двореца в Балчик. Това съобщи директорът на Държавния културен институт Жени Михайлова. Това съкровище е дарено от фондация от Германия и все още се подготвя, за да бъде показано пред широката публика.
Ценните реликви идват в Двореца след изложбите на Никополското съкровище през 2019 г., „Татарската плячка – съкровището от Калиакра“ през 2020 г., Панагюрското златно съкровище през 2021 г. и Чипровското златно ювелирно съкровище през 2022 г.
Пафтите като накит и амулет са познати още от дълбока древност. Те са произведения на куюмджийския (златарски) занаят и са израз на стремежа и потребността на човек към красота, както и свидетелство за творческите възможности на безименните майстори. Едни от най-широко разпространените традиционни български накити, познати още като пуфти, чопрази и чапрази.
По време на изработка попадат в периода – началото на ХIХ – началото на ХХ век. Вероятно голяма част от тях са дело на местни майстори. Известен факт е, че златарският еснаф в Пазарджик в първата половина на ХIХ век е икономически силен. Кондика на златарския еснаф от 1808 г. посочва общо 91 майстори златари, синовете им и калфите.
Голяма е вероятността част от пафтите от фонда на музея да са дело и на златари от близките селища Панагюрище и Пловдив.
Пафтите са разпространени и характерни за цялата ни етническа територия. Служат за закопчаване на различни по вид колани – плетени, мънистени, тъкани и са свързващ елемент на отделните части на облеклото.
Материалът, от който са изработени, е сребро и неговите сплави на медна основа и бронз. Златото е използвано сравнително малко и най-вече за позлатяване на сребърни и бронзови пафти.
Основни техники на производство са леене, коване, гранулиране, филигран и емайлиране. Най-изящните накити са тези, изработени с техниката филигран.
Пафтите се състоят от две симетрични части – дясна и лява, които се закопчават една към друга посредством кукичка и ухо или чрез шарнирно закопчаване посредством игла, преминаваща през отворите на пасващите си една в друга части на пафтите. При по-голяма част от пафтите закопчалката е скривана под пластина, наричана пафте.
Пафтите са израз на социален статус. Невестата ги получава в дар на сватбата си от момъка. Те са неизменна част от облеклото на омъжената жена.
Те са накит, но и амулет както заради материала, от който са изработени, така и заради изобилието от семантично натоварените знаци и символи, майсторски инкрустирани и естетически въздействащи, които са в основата на апотропейната им функция.
Изложбата „Златни и сребърни пафти“ обръща внимание на малка част от колекцията пафти, която музеят притежава.
Изложбата включва образци с различна форма и следните категории украса – пафти с растителна украса; с изображения на животни и растителна украса; с изображения на небесни светила и растителна украса; с архитектурни елементи; пафти и пластини с религиозни мотиви; с филигранна украса; с имитация на филигран; с геометрична украса.
Тази изложба продължава наложената през последните години традиция ДКИ „КЦ Двореца“ да представя през месец август по едно от съкровища на България.
