Безводна Добруджа крие много тайни в необятната си шир. Една от тях е лековитият извор край крушарското село Александрия, който едни наричат аязмото на манастир „Св. пророк Илия”, а други – просто Текето. Святото място еднакво се почита от християни и мюсюлмани. Историята се губи назад във времето и вече възрастните жители не помнят как точно са се родили митовете и легендите, но александрийци, пък и всички жители на община Крушари са категорични, че водата на извора е лековита. Предания разказват, че помага за заболявания на очите, но и за други болежки. От всички краища на Лудогорието и Добруджа тук идват страдащи през цялата година, за да измолят от своя си светец живот, здраве и закрила. Повечето преспиват на мястото, преди да направят курбан, да вържат парцалчета по клоните на вековните дървета и да се измият с лековитата вода от аязмото. В светата обител се събират и християни, и мюсюлмани, всеки почита светеца си, оставя дарове. “Имах екзема на ръцете и никакво лекарство не можеше да ми помогне да се отърва – разказва Панайот Гочев от Добрич, – но опитах с аязмото и кървящите понякога струпеи по ръцете ми изчезнаха. Дали е заради водата или заради вярата ми, че ще оздравея, но чудото за мен стана”. Един от митовете, които още се предават от уста на уста е, че водата под вековните брястове бликнала, след като някога тук пренощувал на открито Св. Илия с магаренцето си преди повече от 2900 години, когато според Стария завет е живял светецът пророк. Александрийци дори с удоволствие водят до мястото пришълците, като не пропускат да им покажат и големия камък в гората, на който личи отпечатъка от копитото на магарето на властелина на гръмотевици св. пророк Илия.
Сред митовете, които още се предават е и това, че водата на извора, а и самото място помагат на семейства без деца да се сдобият със своя рожба. Сред историите, които още разказват жителите на Александрия е как двама братя от Кърджалийско се сдобили с деца, след като заедно със съпругите си, пренощували в района на текето и пили от водата на извора. Това било в близкото минало. През годините на социализма в района изпращали мюсюлмани от Кърджалийския край да гледат тютюн. Сред пристигналите веднъж били и двама братя със съпругите си, които от години нямали деца. Докато работели на полето, младите семейства научили от местните хора за двуобредното светилище и една нощ пренощували, пили от водата и, по мюсюлмански обичай, вързали парченца от дрехите си на вековните дървета. Не минало много време и братята и съпругите им се сдобили с рожби. Днес на мястото има християнски манастир, но според историческите данни там е имало и мюсюлмански в чест на светеца Мустафа Канаат. Християните се събират на Илинден, докато мюсюлманите идват на Гергьовден, разказват още жителите на селото. Магнитът е лековитата вода, според легендите. Александрийци са убедени, че водата, извираща от гората е по-различна, защото местните, пък и крушарци, разреждали сварената скоросмъртница с нея и ракията не помътнявала, споделят още мъжете и добавят, че ако не помогне, то поне няма да навреди ако човек пие от водата на Александрия. На мястото от години има и съградена чешма за по-голямо удобство, съградена от благодарни хора, намерили изцеление с водата на Текето.
