Името на Йордан Йовков неизменно се свързва с Добруджа, в която той живее само около десет години, но която се превръща в негово постоянно творческо вдъхновение. Широко известно е и твърдението на писателя: “Във всяка моя работа мисълта ми е там; там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и съдбата им. Пък и аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа”. Затова никак не е случайно, че го наричат Певеца на Добруджа. За Йовков тя е изворът на неговите творчески фантазии, и до днес обикновени читатели и специалисти търсят мястото на Антимовския хан, прототипите на Албена и Боряна, слушат гласа на Каралезката чешма. Йовковата Добруджа е мистична равнина, из която се вият пътища като змии, златеят узрели жита, изпъстрени с ален мак и синя метличина, а самотни брястове бдят като стражи над равнината. Тук уморените друмници намират отмора в ханове, които са не просто на кръстопът, а на едно място, дето се пресичат много пътища.
Повеждаме ви по местата на Йовков в Добруджа. И първата ни спирка егенералтошевското село Красен, където Певецът на Добруджа не само е живял и учителствал, но и тук е написал едни от най-красивите си творби, които вълнуват и днес. Накъдето и да се обърнеш има места, свързани с героите на бележития писател или със самия него. В класната стая в старата прогимназия, на която Йовков става първи директор, са подредени портретите на неговите ученици, запазени са черната дъска, мастилницата, перодръжката на големия разказвач. Във Филиповата кръчма протича действието на повестта „Жетварят“. Писателят обичал да сяда край тезгяха и да черпи с камъшени цигари селяните, в които е откривал прототипи на много от своите герои.
„И аз с всичките си спомени и с цялото си същество принадлежа на Добруджа“. Това са съкровените думи на писателя, записани с големи букви в старата прогимназия на селото, чийто първи директор е Йордан Йовков. Вече десетилетия това старо училище е музеен обект, в който е възсъздаден интериорът на стаичката, в която живее известно време писателят. Възстановена е една класна стая.
Първото класно училище на Добруджа е превърнато в музей на писателя. Красенчани като реликва съхраняват дънер от изсъхналия бряст, който писателят сам засадил при откриването на училището. Истински възрожденски дух в селото запалват писателят и неговият голям приятел – даскал Ловчо Стоянов. По идея на двамата в Красен се създава първото спестовно-заемодателно дружество. То финансира прогимназията и вечерен курс за млекари с лектори от София. Касата купува и първата американска вършачка. По-богатите да дават за потребностите на населението, призовава Йовков.
Филиповата кръчма е най-голямата светиня в Красен. Собственикът й Филип Сивков бил едър човек., добродушен и прочут с гостоприемството и щедростта си. Често помагал на бедните. Дарявал пари за училището. Умеел да разговаря с хората, да се шегува, да измисля интересни прякори. Той е прототип в разказите „Жетварят“, „Женско сърце“, както и в романа „Чифликът край границата“. Построил кръчмата през 1901 г. Тя била прочута не само с хубавите си вина, но и с мезетата. В нея имало голям склад с богат асортимент от продукти. Филип Сивков купува първия патефон. Затова и кръчмата била винаги препълнена.
Храмът в селото е строен от 1860 до 1865 г. Опожарен е от турците, но е възстановен и открит на 22 май 1896 г., на празника на св. Николай Летний. Църквата е описана от Йовков в повестта „Жетварят“, романа „Приключенията на Гороломов“ и др.
Каралезката чешма, с. Стефан Караджа, община Добричка е описана от писателя в класическия разказ „Песента на колелетата“. Наречена е така по името на най-близкото тогава село Каралез (днешно Царевец), край което се е намирала.
