Исторически музей Каварна представя любопитен поглед към развитието и значението на хамамите – обществените бани, които свързват античността с османската епоха и достигат до наши дни като ценна част от културното наследство.
Първите обществени бани се появяват още в римско време. Една от най-значимите иновации в тяхното изграждане е хипокаустното отопление – система за „отопляване отдолу“, въведена през I век пр. Хр. от римлянина Сергий Ората. Тази технология векове наред се използва и усъвършенства, включително в архитектурата на баните в ислямския свят.
В Османската империя обществените бани са познати като хамами – дума, свързана с топлината, къпането и пречистването. Най-големият бум в тяхното строителство е през XVI–XVII век, когато хамамите се утвърждават не само като места за хигиена, но и като важни обществени пространства и значим източник на доходи.
Архитектурата на хамамите впечатлява с куполни покриви, мраморни настилки, осмоъгълни шадравани и характерни светлинни отвори в куполите. Сградите се отоплявали чрез система от подподови канали, а водата се отвеждала посредством оловни и глинени тръби.
Освен практическа, хамамите изпълнявали и важна социална функция. Според ислямското право посетителите били задължени да прикриват тялото си, а баните се превръщали в пространства за общуване, ритуална чистота и социални контакти. Някои от тях имали и лечебно предназначение – особено хамамите с минерална вода, известни като каплъджа хамами.
По българските земи османските обществени бани се изграждат от XV до края на XIX век и заемат важно място в градската среда. Много от тях функционират чак до XX век, като често са били разположени в близост до джамии.
Днес част от тези бани са разрушени, но други са реставрирани и адаптирани като музеи и културни пространства. Сред тях са хамамите в Каварна, Ихтиман, Пловдив, Несебър и Кюстендил. В Каварна интериорът на хамама е приспособен за постоянната експозиция „Добруджа и морето“.
Адаптирането на хамама в Каварна като музейно пространство дава възможност тези сгради да бъдат възприемани не само като архитектурни паметници, но и като жива част от историческата памет на града, която продължава да разказва за културата, бита и социалния живот през вековете.
По материали на Исторически музей – Каварна и изследванията на Любомир Миков, „Османски обществени бани по българските земи XV–XX в.“
