Южна Африка – пристрастяване за цял живот

Пътуване до Райската държава и назад. Да останеш в плен на саваната, Големите пет и красотата на Южноафриканската дива природа

„Дойдох, видях и се влюбих” – такава е моята перифраза на прочутата римска сентенция, когато става въпрос за Република Южна Африка. Защото, не можеш да се докоснеш до невероятната й красота и да не останеш пленен завинаги. Убедена  съм, че колкото и време да можеш да отделиш на хипнотичната гледка, на емоционалните срещи с местните усмихнати хора и на предизвикващите прилив на адреналин разходки сред дивата природата, то никога няма да ти е достатъчно. Но, пък всеки миг в  саваната на тази най-южна държава на африканския континент изобилства от красота, спиращи дъха нови усещания и те кара да се връщаш отново и отново.

Ние  бяхме в Република Южна Африка за пет дни през ноември, когато при нас паднаха първите снегове, а там лятото тъкмо настъпваше със своите температури от около 30 градуса, които обаче се усещат поне като 35-38. За да реализираме пътуването, което стана факт, благодарение на „Албена” АД, изминахме 27 000 километра – по суша и въздух, което се равнява на повече от половината обиколка на Земята. Пристигнахме в Йоханесбург точно 24 часа след потеглянето ни от Добрич. Още със слизането ни на летището, усетихме няколко неща. Спокойствието на южноафриканците, които ни обслужваха, независимо от ужасно дългите опашки от пристигащи туристи от различни континенти. Миризмите на Южна Африка, в които преобладаваха уханията на цветя, като жасмин и магнолия, както и сухият въздух.

Още при първите стъпки на южноафриканска земя останахме запленени от красотата наоколо, от растителното разнообразие, което разнасяше аромати около нас. Прави впечатление, че тропическата растителност се съчетава с широколистни дървета и храсти. Обясниха ни, че се намираме не точно в саваната, а в предсавана. А, когато потеглихме на 650 километра към националния Крюгер парк и преминахме Драконовите планини, наоколо с изумление наблюдавахме дори иглолистни дървета.

Южна Африка е страна, която постоянно те изненадва с природното си многообразие. Спряхме на бензиностанция по пътя за кафе, където видяхме интересно дърво, от което висяха странни неща. Попитахме нашия гид Никол, която е холандка, но веднъж дошла в Южна Африка, се влюбила в държавата и със съпруга си се преместили да живеят и работят тук. Тя ни обясни, че дървото се нарича фейвър трии и това са гнездата на птичките, които са направени от влакната на листата. Пернатите приличат на нашите врабчета. Само мъжкият екземпляр се занимава със строителството на гнездото. Женската трябва да хареса труда на половинката си. Ако не хареса гнездото, мъжкият го разваля и започва отново.

Движехме се само по магистрала, а пейзажът предлагаше ожъната пшеница, около 50-сантиметрова царевица и широки поля, по които пасат стада крави. Правеше  впечатление, че царевицата се отглежда поливно. Навсякъде виждахме поливни съоръжения. Кравите пък бяха по-малки от европейските. Селищата – отдалечени едно от друго. Не видяхме двуетажни къщи. По пътя минахме край район, където се занимават основно с овощарство. С километри се редяха плантации с различни цитрусови плодове. Портокали се редуваха с авокадо, чаени дървета, банани. Никол ни разясняваше за странните сини торбички, които висят на всички бананови дървета. Оказа се, че в тях узрява банановата реколта. Така местните я опазват от маймуните и другите им почитатели. Берат бананите докато са още зелени и ги слагат в найлоновите торби да узряват. Виждаме и полета с екзотичната ядка макадамия. Ако в Европа тя се намира основно в миксове от ядки, то тук по улиците търговци предлагат пакети с макадамия, овкусена с различни подправки.

В Южна Африка основни селскостопански култури са царевица (9.9 млн. т), захарна тръстика (16 млн. т), пшеница (2.5 млн. т), картофи, тютюн, цитруси и др. Обработваемите земи заемат 12 % от територията на страната. Отглежда се едър рогат добитък, овце (в т. ч. каракулски), кози, свине. Страната е известна с висококачествените си цитрусови плодове и ценните сортове грозде, които се използват от силно развитата винарска индустрия. По броя на плантациите за цветя Република Южна Африка е сред първите в света. Отглеждат се над 20 000 вида цветни растения.

Докато пътувахме от Йоханесбург за Крюгер парк заваля. Имахме щастието да донесем на Южна Африка дъжд, което ни прави много специални гости. Бяхме благословени да станем свидетели на южноафриканския дъжд. Спираща дъха гледка на падащи от небето капки, които не стигат до земята. Изпаряваха се на няколко метра над нея. Асфалтът бе сух, страничните прозорци – също, валеше само до половината пред шофьора. Уникална гледка.

След 650 километра пътуване през различни географски и климатични райони, заобиколени от най-различна растителност, вечерта стигнахме до градчето Фала Борва, което е непосредствено до националния резерват Крюгер парк. Оказва се, че туризмът е развит в региона, но не е основен поминък. Тук има три мини, едната от които е дадена на концесия на Китайското правителство.

Пристигайки в затворения комплекс, където бяхме настанени, , онемяхме от красота. В хотел Sefapane klub зеленината бе в изобилие. Отвсякъде ни обгръщаше зелена красота, сред която особено ярки се очертаваха цветовете на магнолии в цялото им разнообразие. Птичият свят бе представен с много и интересни видове. Неотдавна орнитолози само за ден са преброили край едно от езерата в комплекса – това с белите лилии, над 94 вида птици. Сред дърветата и храстите се прокрадваха и маймуни. В тази част на Южна Африка има два вида маймуни, като по-проблемни са бабуините. На ръст мъжките са колкото 4-5 годишно дете. Главоболията, които могат да предизвикат обаче са големи. Никол ни разказва как неотдавна съборили всичко от масата по време на детско парти в комплекса, тъй като храната била оставена без надзор. По пътя ние пък наблюдавахме стадо маймуни. Едната си беше откраднала нещо. След като се отдалечи на безопасно разстояние, с внимание огледа плячката. Ненужното изхвърли, а останалото със задоволство занесе при  фамилията.

Голямото предизвикателство пред нас в Африка бе сафарито. Имахме щастието да участваме в четири вида сафари – пешеходно и нощно сафари в частния парк Кливланд, речно сафари по река Олафант или реката на слоновете, както и в джип сафари в националния Крюгер парк. Обясниха ни, че около националния парк има още много частни паркове. Разликата, която установихме, и, която у нас не би се случила, бе, че животинското разнообразие в държавния парк е много по-голямо, а там има и много километри асфалтирани пътища. 30-членната ни група бе разделена на две. За едни първото сафари бе пешеходно, като закуската с кафе и сухари бе на сборния пункт в 5,30 ч. сутринта, за се използват по-хладните часове, когато животните отиват да пият вода до реката. Другите тръгваха с час по-късно, но на речно сафари по река Олафант. Избрах сутринта да бъда на пешеходно сафари, за да избегна жегата в следобедните часове. И имахме късмет, тъй като докъм 9,30 часа времето бе  приятно и прохладно, дори водачите ни не изключваха да завали. Обясняваха, че местната кукувица кука, което означавало, че скоро ще вали. Дъждът предния ден, ни даде възможност като начинаещи в сафарито да можем обстойно да разгледаме следите, които слонове и хипопотами са оставили на път към реката по-рано сутринта.

Водачите ни бяха двама. Единият – холандец, който от 1994 г. е в Южна Африка. Беше очарован, че сме от България, тъй като е бил у нас през 1993 г. – във Варна, Албена и Балчик. Обясни, че сме първата българска група, която идва на сафари в Кливланд. Вторият ни водач бе южноафриканец, който бе нашите очи, уши и нос. Той бе този, който улавяше движенията на животните, там, където ние дори не подозирахме, че има. Или ни насочваше, следейки счупените клони, към местата, където скоро е минал слон или хипопотам, или където са се спотаили малки крокодилчета.

Нищо не може да надмине усещането как сърцето спира от вълнение, когато следиш сред храстите някое животно от Големите пет, докато вървиш през топлината на храстите. Но, това е също един от най-невероятни начини, за да се научи повече за крехкостта на екосистемите на парка и да се видят по-малки, но по никакъв начин не по-малко вълнуващи животни и насекоми на парка като термити, паяци, торни бръмбари, змии, костенурки, както и красиви растения, които си склонен да пренебрегнеш, когато си на сафари с джип. Пешеходното сафари продължи до 11 часа, като имаше и спирка за предиобедна закуска сред храстите, откъдето имахме възможност да се наслаждаваме на красотата на района.

Още когато групата ни тръгна, ни предупредиха, че трябва да се движим в колона по един,  да следваме двамата рейнджъри пред нас, които са въоръжени с пушки, да снимаме, само когато те кажат, а ако видим нещо, което искаме да заснемем, вместо да викаме, просто да плеснем по крака си, за да не плашим животните. След като ни показаха стъпките на различните животни и ни научиха да различаваме изпражненията им, като първи стъпки в опознаване на дивата природа на Африка, водачите ни притихнаха и само ни показаха към реката. При малко повече взиране, видяхме там да се подава глава с две уши. Това беше хипопотам. Надигна се, разгледа ни, а след това отново се потопи в реката. Ние продължихме, като по пътя ни показаха т.нар. оловно дърво. Рейнджърите го използват, за да утоляват глада си, но помага и при стомашни болки. Навлизайки в гориста местност, чухме оглушително жужене. Обясниха ни, че това са цикади, чиито звуци ни обгръщат като звукова пелена. По време на периода на ухажване на цикадите техните любовни песни могат да стигнат до 90 децибела. Потомството им живее 17 години под земята преди отново да се появи на повърхността за любовни срещи.  Натъкнахме се на леопардова костенурка. Рейнджърите ни обясниха, че в момента тя върви към водата. Ако я вдигнеш и наклониш, изхвърля част от водния запас, който й е необходим, за да стигне до реката. Видяхме и дебело дърво, което е тъмно кафяво от едната си страна. Там слонът се е блъскал, за да раздвижи мускулите си. Показаха ни косъм от опашката на слона. По-късно научихме, че от такива са напарвени много от гривните, които сме си купили от местните майстори. Пътьом водачът ни показа дървото марула или слонско дърво. То е  любима храна на слоновете, а листата му приличат на разперени слонски уши. Видяхме и валящо дърво, от което, след като кацнат цикадите, изглежда, че вали. Както и дърво, което расте много бавно, достигнало е 4-5 метра за 300 години. Минавайки край реката, рейнджърите ни показаха откъде са минали хипопотамите, за да стигнат до водата. Тогава те притихнаха и ни подканиха да се отдалечим бързо. Оказа се, че един хипопотам ни е забелязал и се е запътил към нас. Когато се скрихме от погледа му, той се успокои и отново се скри под водата. По време на пешеходното сафари не успяхме да срещнем някой от Големите пет, но прибирайки се с джипа към базата първо срещнахме жираф, който ни гледаше с красивите си очи, сякаш позираше, иззад храсти. По-нататък видяхме импали, куду, а накрая и първия от Голямата петорка – бивол. И то не един, а цяло стадо. Забелязахме, че ни наблюдават доста упорито, очевидно обмисляха дали да ни оставят да щракаме с апаратите или да дойдат при нас. Целокупно решихме, след като направихме достатъчно снимки, че няма нужда да рискуваме, и  потеглихме. Видяхме как облекчено биволите се оттеглиха. След това забелязахме и причината за напрежението им – малките.

Следващата ни разходка бе по река Олафант с корабче на два етажа. В продължение на три часа то се носеше по реката, извиваше, за да приближим препичащ се на слънцето крокодил или, за да имаме по-добра гледка към група от 7-8 хипопотама. Разбира се, наоколо прибягваха антилопи, импали, гну. Красиви птици ни радваха с песните си. Когато слязохме на брега, слънцето тъкмо започваше да се скрива зад хоризонта. Едно от незабравимите неща в Африка са залезите – невероятно красиви, но, може би, поради това, много кратки.

На следващия ден имахме късмета да посетим и Националния парк Крюгер. И, макар само за два часа, при това в усилна следобедна жега, имахме щастието да видим две от животните от Голямата петорка – бивол и слон. Но, освен това, и жирафи, зебри, глигани, лешояди, орли, антилопи, импала, куду, гну, щраус, орел, златен паяк, мангусти, птица бананова човка, пауни, летящи мравки и още много представители на африканската фауна. 

Казват, че паркът е по-голям от държавата Израел. Той е на  площ от почти 2 милиона хектара земя, които се простират от север на юг по протежение на границата с Мозамбик. Той дава на посетителите неописуемо преживяване сред дивата природа. Намира се на теритарията на провинциите Мпумаланга и Лимпопо в северната част на Южна Африка, на юг от Зимбабве и на запад от Мозамбик. Това е земята на баобаби, марула и други характерни за района дървета, сред които се крият Голямата петорка – лъв, леопард, бивол, слон и носорог. Крюгер парк е с отлична инфраструктура, която включва места за пикник, лагери за почивка, много асфалтирани пътища. Този забележителен резерват предлага невероятно изживяване сред дивата природа на Африка.

Отново бяхме разпределени в джипове. Рейнджърите в различните коли постоянно поддържаха връзка по радиостанцията, за да обменят информация къде могат да се видят интересни животни. Късметът този ден бе с нас. Още в началото се натъкнахме на двойка биволи, единият бе легнал в малко езерце, сякаш е в джакузи, а другият го наблюдаваше. След малко джипът ни отведе на брега на река, а на отсрещния виждахме цяло стадо слонове. Обясниха ни, че от тази страна не можем повече да ги приближим. По-късно научихме, че водачът на една от другите групи решил да рискува и приближил на опасна близост, след което стадото наобиколило джипа и в продължение на 40 минути никой не мръднал. Накрая рейндъжърът все пак успял да подкани слоновете да се оттеглят. Ние пък бяхме възнаградени с гледката на слон, който си остреше бивните в дърво, като се възползваше и от сянката му. Малко по-натам видяхме цяло семейство жирафи – родители и малко, което, като съзря джипа, бързо притича пред него, за да отиде при майка си. След това бяхме възнаградени да видим и зебра с бели и кафяви ивици, каквато можело да се види само тук – в Южна Африка. Разбира се, надявахме се да срещнем и някоя от големите котки, но водачът ни обясни, че по това време те си почиват на сянка. Наобиколихме дърветата, където очаквахме да видим мяткаща се опашка на леопард, но уви. Вместо това, на няколко пъти усетихме миризмата на лъв, която с нищо не може са се сбърка. Котки не видяхме, но се натъкнахме на стадо зебри, в компанията на импали. Зебрите са невероятно красиви животни. По-нататък срещнахме жираф и няколко зебри. Движехме се из Крюгер парк, а през стотина-двеста метра виждахме импали. Научихме, че в целия парк броят им е около милион и половина. Обясниха ни, че вероятността пък да срещнем носорог е нищожна, тъй като през последните години бракониерите много са намалили бройката на тези животни.

По-късно, отново с джипове, отидохме в Кливланд, за да наблюдаваме залеза над река Олафант – неземно красиво. Там нашите домакини ни изненадаха с интересно меню.

Местната кухня е космополитна. Тя е съчетание от европейска кухня, сладко-кисел вкус на Малайзия, подправки и къри от Индия. Местната кухня се характеризира с използването на широка гама от храни, включително плодове, ядки, луковици, листа и други продукти, събрани от диви растения и лов на дивеч. Кухнята на Южна Африка предлага много гастрономически удоволствия. Храната и напитките са многообразни и това е разбираемо при едно толкова различно население, климатични области и традиции, които идват от местната кухня и привнесения от други части на Африка, от Англия, Холандия, Франция и Азия специфичен привкус. За несвикналите прави впечатление използването на канела за овкусяване на ястията. Комбинирането на сладко и солено, на сладко и кисело, също изненадват. Опитахме и щраусово месо, както и антилопа. Онова, което прави впечатление на българите е, че не се сервира хляб. Донасяха ни го, само когато поискахме, накрая свикнаха и ни сервираха всеки път. Хлябът в Южна Африка има по-скоро сладък вкус. В кулинарията използват много плодове, но не само за десерти, а и за салатите, както и като гарнитура към месото. Любителите на пикантното също ще бъдат очаровани от кухнята там. Например, едно от ястията, които ни сервираха, бе диня със сирене, поръсена с пипер.

Храната беше отлична, съчетана с отлични южноафрикански вина. Страната е известна с отличното качество на вината си – бели, червени, пенливи, подсладени и е един от най-големите винопроизводители в света. Топлият климат прави вината с високо съдържание на алкохол и със силен плодов вкус. Не липсват и много любители на бирата. С африканската съставка сорго бирата е направо уникална напитка. А племето кoза за запознанство като ритуал приготвя на място и черпи с царевична бира.

Винопроизводството е важна част от Южноафриканската икономика. ЮАР се нарежда на 9-то място по производство на вино в света с над 1 милион декара лозя, близо 3000 сорта грозде, 10 милиона хектолитра вино годишно и 300 хиляди души ангажирани в този отрасъл. Страната се слави с вековни традиции в това отношение, а продукцията се търси в цял свят заради изключителното качество на разумни цени. Потреблението на вино сред местните е ограничено, едва 9 литра на глава от населението, затова усилията на винарите са насочени главно към износа.

След края на вечерята край река Олафанд тръгнахме да се прибираме към базата, като ни очакваше още едно приключение – нощно сафари. Следяхме осветените от фаровете и големи фенери райони около пътя и току в тях се появяваха красиви антилопи, импали или други красиви животни. Усещахме лъвовете само по миризмата им.

За два дни ние видяхме много екзотични представители на флората и фауната на Южна Африка. На следващия ден, по обратния път към Йоханесбург, имахме възможност да видим и забележителната нежива природа на страната. Минахме по т.нар. Панорамен път, който предлага едни от най-невероятните гледки в света. Първата е Блайд Ривър Каньон – една спираща дъха гледка. Той е едно от красивите чудеса на Южна Африка и е единственият истински каньон в страната. Пейзажът е ненадминат. От много добре позиционирани наблюдателници се вижда панорама от 33-километрово дефиле. Трите Rondavels са огромни скални триплетни спирали, издигащи се на отсрещната стена на каньона . Думата \“Rondavel\“ е южноафриканска и се отнася за кръгла колиба, жилище, обикновено със сламен покрив. Трите добре известни гигантските върхове със своите отвесни скални стени се издигат на повече от 700 м над околния пейзаж. На височина от 1730 м това е най-високата гледна точка в района. В ясен ден тя предлага 360-градусова панорама от върхове, плата, гладки хълмове, които правят района неповторим. Друга забележителност в района е Прозорецът на Господ. Наречен е така, заради панорамната гледка на повече от 900 м надолу в клисура с буйни гори. Впечатляват и долмитните дупки. Те са се получили при сливането на реките Блайд и Treur . В продължение на милиони години са изваяни огромни цилиндрични дупки в основата на реката. Дефилето, по което са те достига дълбочина от 30 метра. В далечината се виждат водопади, който се спускат като каскади над отвесна скала. С прекрасна гледка, каньони, скални образувания и водопади, Прозорецът на Господ е спиращо дъха панорамно великолепие. Неслучайно провинция Мпумаланга е известен като райската държава. А, ние бяхме, макар и само за няколко дни, част от тази райска държава, споменът за която ще остане завинаги в нас, за да ни привлича отново и отново.

Станислава КРЪСТЕВА