Най-старото обработено злато в света от каменно-медната епоха, сътворено от най-древната европейска цивилизация, не е открито в Месопотамия и Египет. То е намерено на западния бряг на Дуранкулашкото езеро в праисторически некропол, който се смята за най-голямото известно такова явление в света. Уникалните накити са принадлежали на висококултурни праисторически хора, обитавали преди 7 хиляди години територията на Добруджа.
Днес златното съкровище може да се види в залите на Регионалния исторически музей в Добрич, в постоянна експозиция „Археология на Добруджа“. 23-те изключителни златни находки са открити по време на разкопки в праисторическия некропол край Дуранкулак. Проучванията са продължили 12 години – от 1979-та до 1990 година. Екипът е ръководен от професор Хенриета Попова от БАН. Изследванията в селищната могила са правени 37 години и продължават и до днес. Открити са 1 204 погребални съоръжения. Една от находките е златна спирала – женска игла за коса, която според другите погребални дарове в него ще датира към средата на енеолитната епоха. А това означава, че спиралата е с около 200-250 г. по-стара от златните находки, открити във Варненския некропол.
В музея се съхраняват над 180 000 експоната. Тук може да се види погребение от най-големия праисторически некропол, една от най-богатите в страната и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.), колекцията „Керамика“ от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола, сбирката „Накити“ от богатия къснономадски некропол край с. Одърци, средновековно оръжие, както и единствената в страната колекция „Добруджанският въпрос“.
Изложбата „Археология на Добруджа“ представя за първи път световноизвестния археологически комплекс – селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Сред научните среди Дуранкулак е популярен и с търсената десетилетия от изследователите първа фаза “Блатница” на неолитно-енеолитната култура Хаманджия; най-старата каменна архитектура в континентална Европа и най-големият праисторически некропол в света.
В музейните фондове се съхраняват повече от 1 000 експоната от Античността, като най-голяма част от тях са придобити при разкопките на големия тракийски некропол край селата Крагулево и Черна, Добричко. От времето, когато Добруджа е включена в състава на Римската империя като провинция “Малка Скития”, в музея се съхранават над 1 000 експоната, сред които и уникалната, изработена от слонова кост, култова ръка от село Красен. Във фондовете на музея се съхраняват над 2000 предмета от периода на Ранното средновековие. Тук се съхраняват част от археологическите находки, открити при разкопките на Калиакра. Сред тях са: сребърните, позлатените и златните обици и наушници от некропола и глинените съдове от крепостта, украсени в техника “сграфито”. В музейните фондове присъства и една от най-големите в България колекции от късносредновековно оръжие – мечове и боздугани от ХІІ–ХV в.
Тук е създаден и Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от ХІХ в. В него се провеждат образователни програми, насочени към различни целеви групи – ученици, младежи и студенти; български и чуждестранни туристи.
