На 16 февруари 2023 година се навършиха 40 години от смъртта на дъщерята на равнината – голямата поетеса Дора Габе. „Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич посвети свои материали на тази годишнина, както и на 135 години от рождението на поетесата. 20 години след като Габе премина във вечността, през август 2003 година в Добрич е открита музейната експозиция „Дора Габе – дъщеря на равнината“. За нея разказва д-р Кремена Митева – главен уредник в отдел „Литература и изкуства“ в РИМ Добрич:
„Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич е не само най-големият музей за писателя, но е и културно средище, в което се съхранява паметта за творци от различни видове изкуства като актрисата Адриана Будевска, балетмайстора Анастас Петров, художника Петър Дачев и мн. др. Още през 80-те години на ХХ в. в музея е създаден и фонд „Дора Габе“. В продължение на около четири десетилетия специалистите събират ценни книги, снимки, вещи и документи, свързани с живота и творческата работа на поетесата. Тази работа значително се активизира в началото на XXI в. във връзка с проекта да се създаде експозиция за една от най-заслужилите добруджанки и една от най-утвърдените жени писателки в България – Дора Габе.
Проектът е реализиран през 2003 г. На 26 август същата година в сградата на Дом-паметник „Й. Йовков“ е открита музейната експозиция „Дора Габе – дъщеря на равнината“. Така в един общ дом, надмогнали хронологията и влезли в българската литературна митология, заживяват творци, чиито имена са трайно свързани с Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе. Художествените послания на тези автори взаимно се допълват и по този начин музейната публика получава по-цялостна представа за тенденциите и класическите постижения в най-новата ни литература.
Основната идея на експозицията е да бъде представена обвързаността – житейска и творческа, на Дора Габе с нейната родна Добруджа. За поетесата това е свещената земя на детството: с прастарите дъбове, с бащината къща, с кучето, което чака на двора, с китарата на мама и книгите на татко. В същото време обаче Добруджа е и голямата ѝ болка. Тя е родният кът, насилствено откъснат от тялото на Родината. Земята на детството става за Дора Габе житейска и творческа съдба. Затова експозицията си поставя за цел не толкова хронологически да преброди дългия и труден път на поетесата през годините, колкото да проследи основните моменти от съдбовната връзка на Дора Габе с Добруджа. Оттук и налагащото се послание към музейната публика – въздействащо е най-вече творчеството, което черпи сила от корените на родното.
Нестандартното архитектурно-художествено решение на експозицията е опит да бъдат представени възможно най-адекватно интимната същност и творческият свят на една от най-деликатните жени и най-фини поетеси в българската литература. Експозицията е условно поделена на няколко тематични ядра: родно място и семейна среда; Дора Габе и Добруджа; творчество за възрастни – оригинално и преводно, и литературни контакти; произведения за деца. В първото тематично ядро акцентът пада върху семейната среда на поетесата: бащата – големия общественик и стопански деец Петър (Пейсах) Габе, и майката Екатерина Дуел – артистична жена и народна лечителка. Посетителите имат възможност да видят голяма част от авторските книги на бащата, както и красив костюм на майката. Поетесата дължи своето бъдещо развитие до голяма степен на родното си място и на своите родители. Неслучайно в мемоарната си книга „Някога“ тя споделя, че всичко хубаво у себе си е получила от тези хора, от светлите детски дни.
Второто тематично ядро е пространствено ориентирано към центъра на експозицията, тъй като то представя нейната водеща тема: Дора Габе и Добруджа. Тук е показана гражданската позиция на поетесата по въпроса за целостта на родната ѝ Добруджа. В продължение на десетилетия Дора Габе в произведенията си, в пресата, на международни писателски срещи защитава идеята несправедливо отнетата Южна Добруджа да бъде върната на България. И когато през 1940 г. това става, тя е сред писателите, които влизат с българските войски в новоосвободените земи.
Третото тематично ядро представя Дора Габе като поет, писател и преводач. Нейното творческо дълголетие е предпоставка за едно наистина разностранно творчество. Писателската работа на Дора Габе е видяна през призмата на нейните литературни контакти: с учителя ѝ по поезия Пейо Яворов, с учителя ѝ в преводаческото изкуство и неин съпруг Боян Пенев, с младия поет Йордан Стубел, с руските писатели Константин Федин и Сергей Михалков, с гръцкия поет Янис Рицос и др. Множество книги и литературни посвещения „говорят“ на посетителите за тези плодотворни творчески контакти.
Последното тематично ядро показва Дора Габе като писател за деца. Представени са нейни христоматийни текстове, книжки, чрез които всеки се връща към първите си стихчета и разказчета. Това са действително „златни книги“ за деца, а и за възрастни. Експозиционните табла се оживяват от забележителните илюстрации на Илия Бешков от книгата на Дора Габе „От слон до мравка“.
В експозицията „Дора Габе – дъщеря на равнината“ музейната публика има възможност да се докосне до много интересни и разнообразни книги от личната библиотека на поетесата, да види възстановка на нейния писателски кабинет, както и икони от дома ѝ. Многобройните творби на поетесата, нейни снимки и лични вещи допълват представата за разностранните ѝ интереси, многопосочно творчество и духовно богатство. Голяма част от тези експонати постъпват в музея като дарения. Основен дарител е г-жа Виолета Пенева – племенница на Боян Пенев, благодарение на която експозицията разполага с много ценни книги на поетесата и вещи от нейния дом. Благороден е и жестът на Съюза на българските писатели в София, който се раздели с кабинета на Дора Габе и с две ценни икони от нейния софийски апартамент, за да ги дари на Дом-паметника. Голямо съдействие и подкрепа на специалистите оказаха поетесата Елка Няголова – първият носител на литературната награда „Дора Габе“, дарила за експозицията пишещата машина на поетесата и нейни вещи; Лейди Ротари клуб – Добрич, подарили ценния костюм на Екатерина Дуел-Габе; Вълкан Шопов от София, дарил книги с автографи и др. Без подобни щедри дарителски жестове не само тази експозиция, но и редица други музейни прояви не биха били възможни.“
Снимки: Дом-паметник „Йордан Йовков“
