“Тоя град, който беше в средата на безкрайна равнина, от който излизаха пътища по всички посоки, като лучите на звезда” – така писателят Йордан Йовков описва Добрич в “Песента на колелетата”. Днес в града се издига най-големият музей за живота и творчеството на писателя. Открит през 1980 година като кулминация на тържествата по повод 100-годишнината от рождението на певеца на Добруджа. В новия музей е уредена голяма и изключително богата експозиция за белетриста, в която са представени ценни оригинали, свързани с живота и творческия му път. Те постъпват в музея най-вече чрез едно голямо дарение – на неговата дъщеря Елка Йовкова.
Представителната сграда на дом-паметника е единствената в България, носител на архитектурен Оскар – Архскар, присъден през 1995 година от Съюза на архитектите. Наградата е връчена не само заради екстериора, но и заради интериора на музея, съчетаващи модерното архитектурно мислене с българската възрожденска традиция. А най-впечатляващата част от интериора е най-голямото керамично пано в България, дело на художника Стоимен Стоилов. Изработено е по техниката на средновековната преславска рисувана керамика и е наречено „В света на Йовковите герои”.
Експозицията на музея предлага пътуване по житейските и творческите пътеки на белетриста. Експозицията е хронологично подредена и в нея са обособени отделни тематични ядра. В началото е представена родната Жеравна и ученическите години на Йовков.
След това посетителят попада в предвоенна Добруджа от началото на ХХ век, където писателят учителства цяло десетилетие. Следва темата за войните, онагледена чрез войнишкото сандъче на писателя, архивни кадри от военните походи и сражения, първи публикации на негови военни разкази, както и първите му две книги като писател”.
Пред музейната публика са очертани и следвоенните години, когато Йовков отново се връща в Добруджа, а след това се установява за година и половина във Варна. Експозицията отвежда посетителя и в румънската столица Букурещ, където белетристът работи като секретар, а по-късно като преводач в Българската легация.
Особен интерес представляват пишещата машина “Адлер”, на която Йовков преписва на чисто своите творби и ги изпраща по пощата в София. Естествено, тук са изложени първите издания на първите два сборника с невоенни разкази на белетриста: „Последна радост” и „Старопланински легенди” документирани с ръкописни страници и публикации в литературната преса.
Последните десет години от живота на Йовков, когато живее в София, са въведени чрез автентичната му работна стая. Тук времето сякаш наистина е спряло. В тишината и уюта на този кабинет писателят работи върху своите нови творби.
Дом-паметникът е и един от Стоте национални туристически обекта. В него се съхраняват общо над 26 000 културни ценности и експонати, пазещи частици от живота и творчеството на белетриста и на други творци, свързани с Добруджа, като поетесата Дора Габе, актрисата Адриана Будевска, балетмайстора Анастас Петров и др.
“Йовков издигна Антимовския хан в нашата литература и го насели с добруджанци, а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом, като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му.” Тези думи на дъщерята на писателя Елка Йовкова може би най-точно и лаконично синтезират основанията на хората от Добруджа да изградят музей за писателя в сърцето на равнината – в град Добрич, като така отново препотвърдят мита за изконната връзка на Йовков с Добруджа – за Йовкова Добруджа.
