Всички сме чували за Римската баня в Добрич, но не всеки знае къде е тя, а и да знае, много е вероятно да не може да я открие
Открита е случайно през март 1963 г., когато по време на строеж на детска ясла багерите попадат на останки от силно разрушена антична сграда в близост до бившия магазин „Млад техник”. Тогава е свикана комисия в състав архитект Сава Бобчев от Археологическия институт, Димитрина Митова – Джонова от Института за паметници на културата, Милко Мирчев от музея във Варна и Любка Бобчева, която по това време е директор на музея в Добрич. Строежът е спрян и през следващите две години са проведени спасителни археологически разкопки под ръководството на Любка Бобчева, разказва Десислава Христова, уредник в Исторически музей Добрич, отдел “Археология”. Става ясно, че банята е изградена от камъни със спойка от бял хоросан, като на места има редове от тухли. Състояла се е от 6 помещения, всяко от които има специфична функция.
В нея се е влизало от най-северното помещение, което е без отопление и е използвано за съблекалня. До него е имало долепен басейн със студена вода. Следващото помещение е било преходно и в него се поддържала умерена температура чрез подова отоплителна инсталация. Подовото отопление е от типа хипокауст , т. е чрез колонки от зидани тухли или вертикално поставени керамични тръби е циркулирал топъл въздух, който се загрявал от специално изградени за целта пещи.
В най-южната част се е намирало помещението за топли водни процедури. То е разполагало с две екседри и във всяка е имало по един басейн за топла вода. В западния басейн е имало зидана от тухли седалка, облицована с мраморни плочи.
По време на археологическите проучвания са открити и останки от канализационната система на римската баня. Канал е отвеждал нечистите води в северна посока. Открит е и друг канал, който е част от водопровода, захранващ с чиста вода съоръжението.
При проучването на обекта е открита римска провинциална керамика, няколко дъна от стъклени балсамарии, една арбалетна фибула, както и част от бронзов пръстен. Намерени са и около 20 монети, датиращи от периода от управлението на император Константин І Велики до времето на император Валенс. По тези материали и по архитектурните особености на банята, изграждането ѝ се отнася около 310 г. сл. Хр. По това време Добруджа е част от Римската империя – провинция Скития, продължава разказът на Десислава Христова.
Според проучванията на Любка Бобчева банята е била обществена и е обслужвала населението от селище от късноримската епоха, което по намерени единични находки предполага, че е в района на днешните улици „Батак” и „Гоце Делчев”. По-късни изследователи като проф. Сергей Торбатов обаче смятат, че банята вероятно е частна, тъй като е отдалечена на около 1,5 км от селището и е твърде малка. Според него тя е била част от вилата на римски аристократ и е била разположена по пътя от Марцианопол (дн. Девня) за Тропеум Траяни (дн. Адамклиси в Румъния).
Сградата престава да съществува през последната четвърт на IV в., т. е. използвана е малко повече от половин век. Опожаряването и разрушаването ѝ има връзка с т. нар. варварски нашествия, когато голяма част от неукрепените селища на територията на днешна Южна Добруджа престават да съществуват.
Над римския културен пласт има следи от обитаване от периода на ранното Средновековие, Османския период и по-ново време. Всичко това допринася за лошото състояние, в което е открит паметникът – запазени са само основите, а голяма част от строителните материали, особено тухлите, са извадени и разграбени още в древността. След откриването ѝ през 1963 година са изчезнали и част от каменните плочи, които са намерени в близките дворове.
В началото на 70-те години е направен опит за консервация и реставрация на банята, но поради незащитеността от атмосферни влияния и постоянно извиращите подпочвени води се налагат нови възстановителни и укрепителни работи през 1991 г. По-късно през годините е имало няколко проекта за нейното възстановяване и превръщането ѝ в място за туризъм, обучение и дори парк.
Днес Римската баня в Добрич е едно тъжно място. Занемарена, изоставена и пълна с боклуци. Няма и следа от каквато и да е поддръжка и грижа. Според ентусиасти тя все още има потенциала да бъде част от културната среда на града ни. Те вярват, че с усилията на Общината, музея и гражданите може да се превърне в туристическа дестинация и място, където могат да се случват частични възстановки, атракциони, анимации и др.
Във връзка с участие в конкурс група млади архитекти от Варна създава проект за възстановяване на Римската баня в Добрич и превръщането ѝ в образователен център и място за отдих, което може да вдъхне живот на тази 1700-годишна сграда.
Диана СТЕФАНОВА