Now Reading:
Дияна Боева от Добрич представя романите си „Писма за оригами“ и „Невинни“
Full Article 3 minutes read

Дияна Боева от Добрич представя романите си „Писма за оригами“ и „Невинни“

Представянето на романите на Дияна Боева „Писма за оригами“ („Ерго“, 2016) и „Невинни“ („Ерго“, 2020) ще се състои на 4 май 2022 г. (сряда) от 17. 30 в Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич. Книгите ще представи доц. д-р Христо Боев. Премиерата ще се осъществи със специалното участие на абитуриентите от випуск 2021-2022 на ЕГ „Гео Милев“ – Добрич, където Дияна Боева работи като учител по български език и литература.

Вихрен Чернокожев за „Писма за оригами“:

„Двата успоредно протичащи времеви пласта – на 50-те и 80-те години на българския ХХ в. по всякакъв начин се опитват да се отдалечат от натрупаните идеологемни и исторически клишета. Това обаче не означава и отдалечаване от политическото. Всъщност тези два пласта само привидно са два; различни са само декорите и част от актьорите. Сцената на едно и също лагерно безвремие и отчайваща безлюдица е една и съща. И тук не семейната сага на две поколения българи е най-важното. Ели Хаджидимитрова – принудително заселена през 50-те години в едно условно, но всъщност съвсем реално „място за превъзпитание“, започва да пише своя лагерен дневник заради усилието да отхвърли лицемерието на еднаквостта, заради куража да не загуби себе си. В самия край на 80-те нейният зет Богомил буквално измръзва на улицата и не може да владее тялото си – защото в самосъхранителното си до вцепенение мълчание вече е изгубил не толкова „възможността да се отмести нанякъде“. Изгубил е себе си.“

Юрий Проданов за „Писма за оригами“ и „Невинни“:

„За мен „Невинни“ е много силен текст. На първо място блестящо си се справила с прословутия проблем „втора книга“. И си се справила с най-трудното – да продължиш текст, като същевременно създадеш напълно автономен текст.

По отношение на паметта – и в двете ти книги впечатлява ненатрапчивостта и липсата на декларативност и поучителен педагогизъм в това отношение. Тук мога да се впусна в дълги разсъждания, но ще кажа само, че си се справила прекрасно – стаята на Харизанова, в която заспива Ненчева и кухненската маса на която заспива Харизанова са силна метафора за безразличието ни към обезсилените демони на миналото (което не означава, че трябва да бъдат забравени).

Финалът. Изключително убедителен, силен, добър. Първо – да завършиш роман като разказ с неочакван край. Обикновено винаги усещам доста преди финала какво ще се случи накрая. Тук се усетих на предпоследната страница. Блестящо – прошката, мизерикордията на последното пронизване на плътта (не с триъгълното острие, а със върха на спринцовката), дъщерята до умиращия си баща.

Стилът ти е твой, убедителен, силен. Ще кажа защо мисля така. След като говорим за края на големия наратив и тъжните перспективи пред романа в сравнение с фрагментарността на технологичната текстовост, мисля че си намерила вълшебната формула. Епична повествователност, постигната от кратки като съобщения изречения.“

Дияна Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Преподава български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни всекидневници, както и в литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман „Писма за оригами“ (изд. „Ерго“). „Невинни“ (изд. „Ерго“, 2020) е вторият ѝ роман.

Input your search keywords and press Enter.