Най-големият мавзолей на Балканския полуостров, посветен на лечител, се намира край село Оброчище, близо до Балчик. Отваряйки вратата му отваряте врата към здравето и щастието. Средновековния архитектурен комплекс теккето “Акязълъ баба” е бил и дом на Лечителя на лечителите. Тук през 1515 година, заедно с група свои ученици, се заселва Акязълъ баба. Това не е истинското му име, а псевдоним, който буквално означава ‘бялопишещия баща’. Завършил е медицина в Персия. Заселва се тук с учениците си. Те са суфии, а той притежава най-високото звание, наричали са го лечител на лечителите втори полюс – човек, стремящ се към физическо и духовно съвършенство.
Идват тук и върху руините на византийски манастир си построяват къщичка с 6 килии за персонала и започват да приемат болни и нуждаещи се. Благодарение на авторитета на техния водач, варненският кадия, който е изпълнявал ролята на областен управител, им дава разрешение да се заселят, както и обработваема земя, с която да се издържат. Остават по тези места и когато се замогват построяват имарет със седем стени. Всяка сутрин в началото на 17. век оттук са тръгвали около стотина дервиши със секира на рамо и торбичка, закачена на нея. Обикаляли от къща на къща и събирали милостиня. Понякога били доста нахални и докато не им напълнели торбичката, не си тръгвали, но това била тяхната мисия. Това и означава дервиш – монах, който проси за манастира.
В средата на помещението има фонтан. Там дервишите изпълняват лечебния ритуал “сема”. С една ръка, вдигната към Бога, от когото да измолят живот и здраве за болните, а с другата – насочена към земята, за да предадат тази енергия. Ритуалният танц има четири части – към Бог, в Бог, с Бог и от Бог към хората. Огнището в помещението също е седемстенно. На него всяка вечер се е готвело за 200 души. През деня са се колели по 6 овце или по една крава, за да се нахранят всички, дошли тук да търсят помощ и лечение. На специална греда, украсена с лалета, е стоял черпакът, а в шкафовете, вградени в стените, е имало книги. Приемали са болни, без значение кои са и каква вяра изповядват. Всеки нуждаещ се е имал право да остане тук 3 дни. След това управителят на имарета обръщал обувките му с носовете навън – знак , че трябва да си ходи.
Вътре е гробът на Лечителя. Лекувал е с ръце, с билки и с хирургически инструменти. Работници при залесяване на отсрещния хълм преди петдесет години намерили сандъче с бронзови хирургически инструменти. Вътре, наред с обичайните инструменти, имало и уред за трепанация. Това е първата половина на 16. век, а тук са се правели мозъчни операции, правели са се зъбни протези – златни или сребърни, и ги завързвали с тел за другите зъби. Този човек за онези времена е бил почти вълшебник. За него и неговите лечителски способности са се носели легенди.
Храмът е изграден така, че да респектира с вида и мащабите си. Гробът също е голям и не защото светецът е бил великан, а защото според суфите големината на гроба зависи от интелигентността на починалия.
Все още се спазва традицията, която е на 559 години – да се оставят дрехи и предмети върху гроба. В историческите извори е записано, че предметите, които се оставят тук, трябва да са чисто нови, т.е. да не съдържат никаква енергия, оставят се да се заредят с положителна такава от мощите на светеца за минимум 24 часа и после се обличат от човека, който има нужда.
