На 6 януари празнуваме Богоявление, Йордановден. На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. С Йордановден е свързано поверието, че в момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза към Христос като гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника Богоявление.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този празник завършват т. нар. мръсни дни.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата, последна, Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб. На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ. Месят се три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
Девойките по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят “света” вода. На реката измиват домашната икона и своите лица. От Богоявление започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора “хаскари” или “къпинчари”. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Народът нарича празниците Богоявление и Ивановден с общо име “Водици”, заради връзката им с вода.
На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.
Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Васильовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден. На 6 януари арменците празнуват Рождество и Богоявление.
На този ден също се празнува рожденият ден на великия син на българския народ Христо Ботев, чийто кратък, но ярък живот е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.
Много именици празнуват днес: Йордан, Йорданка, Дана, Данка, Данчо, Даньо, Дачо, Йоно, Йонка, Бистра, Богдан, Божо, Божил, Бонка, Божана, Божидар, Бойко, Бойка, Боил, Бойчо, Богоя.
В град Добрич името Йордан носят 753 души, а дамите с името Йорданка са 607, информират от Общината. Освен производните на името Йордан – Йордана, Йорданка, Данчо, Данка и Дана, празнуват и Божидар, Божидара, Богдан и Богдана. Горди собственици на тези красиви имена в Добрич са 356 души.
В България днес празнуват над 130 000 души.