Светлината от най-стария фар на Българското Черноморие – този на нос Шабла, вече няколко столетия известява първи на територията на страната за идването на Новата година. При това 18 минути по-рано от приветственото слово на президента – в 23,42 ч, въпреки че официално България е в една часова зона.
Това е така, защото фарът на нос Шабла е разположен на най-източната точка на България. Той е най-високият в България и най-старият автентичен действащ фар в Черноморско-средизевноморският басейн. Разположен е на 43° 32′ с.ш. и 28°36′ и.д., сигналът му е бяла светлина просветваща 3 пъти на всеки 25 секунди. Единственият е, който е боядисан в 2 цвята.
Историците изказват мнение, че вероятно през византийската и римската епоха е имало навигационно съоръжение на същото място. Съвременният фар е построен в 1768 г. във връзка с руско-турската война (1768-1774). В западната стена на пристроената тогава караулка е вграден султански монограм на Абдул Меджид. Официално обновения фар е открит на 15 юли 1857 г. Участието на българите напомня изправеният на задните си крака лъв, висок около 30 см. изобразен на северозападния ръб на основата на фара на височина 9 м. Макар едва забележим това е доста смел образ върху едно турско държавно съоръжение имащо и военени функции.
132 са стъпалата, които водят до халогенния прожектор, който стои на неизменна вахта и осветява пътя на корабите. В ясно време той се вижда на 17 морски мили (31 км). Гръмоотводът на фара е с позлатен връх. Стените му са дебели 1,20 метра и дори и през зимата студ в помещението не прониква. Измервания на местните хора показват, че брегът пред фара от 29м през 1948 г. е намалял на 13м в 1996 г. В стените на кулата преди повече от 10 години е вградено послание за бъдните поколения. Посланието на пазачите трябва да бъде отворено през 2056 г.
Самият град Шабла не се намира на морския бряг (отстои на 7 км), но винаги се свързва с най-старият действащ на Балканският полуостров фар. Около фара на Шабла е било единственото нефтено находище в България, от останалите множество сондажи днес тече топла минерална вода с високо съдържание на сяра.
На 10 март 2021 година стотния си юбилей отбеляза Иван Атанасов Хаджииванов – фаропазачът, който повече от четири десетилетия достойно и с чест носи своята вахта, осигурявайки непрекъснатото действие на фара.
Роден и израснал в близо до този най-стар фар по българското черноморско крайбрежие, бай Иван като че ли е орисан никога през годините да не губи връзката си с морето и военните моряци.
Служил в състава на Беломорския ни флот през Втората световна война, той преживява едни от най-бурните и преломни години в историята на българските Военноморски сили. От бреговете на Бяло море, в края на 1944 година се озовава в Созопол, а после житейския му път го връща на север, към Варна и родното му място.
Така се стичат обстоятелствата, че от 1949 до 1992 година той работи като фаропазач и служи на фар Шабла. Когато започва работа там, синът му е на годинка, по-късно се ражда дъщеря му и най-близките му са винаги с него – те са последното семейство, което живее на фара, въпреки неудобствата и липсата на дори елементарни от днешна гледна точка улеснения.
В началото на тази година започна ремонтът на фар Шабла, първият за последните близо 40 години.
